Икономист: Ако България свие разходите, процедурата по свръхдефицит може да е кратка

Процедурата по прекомерен дефицит може да трае сравнително кратко, ако правителството успее да свие значително разходите. Това е изводът на икономиста Петър Ганев, цитиран от БНР. В своя публикация той прави преглед на периодите, в които страната ни е в такава процедура.

Tова е втората за България процедура по свръхдефицит, а първата съвпада с глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ в периода от 2009 г. до 2015 г., отбелязва експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Петър Ганев обаче обръща внимание, че тогава основният проблем е сериозният срив на приходите в хазната, докато сега проблемът е в разходната част.

Приходите заедно с икономиката растат. В разходната част ясното влошаване започва от пандемията, когато има големи социални плащания. След това обаче сериозният удар по хазната идва с огромното повишение на възнагражденията в силовите министерства. За периода 2001-2024 г. средният размер на приходите по консолидираната програма е 37% от БВП, като в момента дори сме значително над тази стойност.

За същия период средната стойност на разходите е 38% от БВП. Тази стойност е нарушена при фалита на КТБ, при първия удар на пандемията и в текущия момент, но вече без никакво оправдание.

За целия период референтната стойност на дефицита е 1% от БВП, което е управляемо и позволява на дълга да не расте, пише Петър Ганев и допълва, че ако новият бюджет таргетира в средносрочен план връщане към тези референтни стойност – най-вече по отношение на разходите и дефицита, то краят и на втората процедура по прекомерен дефицит може да е сравнително скоро.