Европейските лидери са обсъдили Украйна в закрита среща без помощници и телефони

Европейските лидери са обсъдили темата за Украйна в среща без помощници и мобилни телефони, пише Politico, позовавайки се на свои източници. Разговорите са продължили повече от очакваното, а основната тема е била участието на ЕС в разговорите с Москва за края на войната. Според източници на изданието на нея са се очертали два лагера - според лидерите на Франция и Германия моментът за преговори все още не е настъпил, а когато това стане - Е3, тоест Франция, Германия и Великобритания, ще поеме инициативата.

Според Politico има критики срещу опитите на председателя на Европейския съвет Антониу Коща да разговаря с Кремъл. Немалко лидери обаче подкрепят действията на Коща и освен това виждат ролята на ЕС именно като медиатор между Украйна и Русия. Докато не се уверим, че руският президент Владимир Путин иска да преговаря, Коща е гласът на ЕС, заяви белгийският премиер Барт де Вевер.

Публично някои от европейските лидери критикуваха създаването на алтернативни и необявени официално канали за разговори, за което стана ясно след публикация в Politico.

Официално едно от изненадващите решения след разговорите в четвъртък е продължаването на санкциите да бъде не на 6, а на 12 месеца, допълва Ройтерс.

Европейският съвет потвърди ангажиментите си към Украйна

След първия ден от срещата Европейският съвет официално потвърди ангажиментите си към Украйна, нейната защита, независимост и териториална цялост. В заключенията след разговорите в първия ден в Брюксел, публикувани от Съвета, европейските лидери повториха, че Киев ще има пълната политическа, финансова, икономическа, хуманитара и дипломатическа подкрепа.

Решение за Украйна, без участието на Украйна, не е допустимо, а ЕС ще взема решения по въпросите, които са от неговата компетентност или засягат неговата сигурност, написаха още европейските лидери в заключенията.

Европейският съвет критикува атаките на Русия по украинските градове и енергийната инфраструктура и призова Москва да спре военните действия и да преговаря за справедлив и траен мир.

В своето обръщение към съвета украинският президент Володимир Зеленски призова за засилване на натиска към Русия, включително и с нови санкции срещу петролния сектор и сенчестия флот. Според него петролът и горивото от задржаните кораби може да бъде изземвано, когато танкерите се движат в нарушение на санкциите и правилата за международното плаване.

Зеленски: Ракетите са последният аргумент на Путин във войната

Ракетите са последният аргумент на Москва във войната в Украйна, каза украинският президент Володимир Зеленски пред поредното издание във формата "Рамщайн" - срещата на министрите на отбраната от НАТО, която се проведе в Брюксел.

Той посочи, че Украйна се справя с почти всички дронове (над 90% успеваемост), както и с крилатите ракети (благодарение на бойната авиация), но сериозно предизвикателство са балистичните ракети на Русия.

"Затова са ни нужни системи за борба с балистичните ракети", допълни той.

По време на заседанието Украйна получи обещания за ракети за системите Patriot за 1 млрд. долара, както и беше подписано споразумение за съвместна работа по европейска система за ПВО с Германия. Министърът на отбраната на Украйна Михайло Федоров изчисли, че Украйна ще получи от своите съюзници към 60 млрд. долара военна помощ. Част от нея идва от заема в размер на 90 млрд. евро за 2026 г. и 2027 г.

Радев разговаря със Зеленски за дронове и енергетика

България няма да одобри санкции, които са в ущърб на икономиката, заяви преди срещата българският премиер Румен Радев и беше категоричен, че не подкрепя предложените от ЕК ограничения срещу руския патриарх Кирил.

ЕС забрани покупката на руски петрол още през есента на 2022 г. и България спазва тези санкции. Според коментара на Радев едно от исканията на България в Брюксел сега ще бъде изключение от санкциите за "Лукойл" и дъщерните компании на руския холдинг в Европа. Основните ограничения срещу компанията обаче идват от САЩ, които изглежда ще подновят собствените си санкции срещу руския петрол. В средата на март Вашингтон отмени част от ограниченията, очаквайки стабилизиране на пазара.

Радев се срещна с Володимир Зеленски в Брюксел по инициатива на украинската страна и от разпространените съобщения от пресцентровете на двамата основната тема е била енергетиката и съвместно производство на дронове. Не става ясно дали българската страна официално е заявила своите позиции и желанието за смекчаване на мерките спрямо руските енергоресурси.

Лавров предупреди Европа, че връщането на статуквото отпреди години е невъзможно

Няма да има връщане към модела на безопасност в Европа, предупреди руският министър на външните работи Сергей Лавров в позиция за войната в Украйна, публикувана на сайта на институцията. Той отбелязва, че има и голям риск от сблъсък между НАТО и Русия, но в същото време казва, че Москва иска да постигне своите цели в Украйна по дипломатически път.

Лавров също посочва, че европейските лидери не могат да бъдат медиатори, защото са заинтересована среда в конфликта. Пред ТАСС руският външен министър повтори, че Русия ще продължи с масираните си удари по Украйна, както беше обявено през май, след масираната атака към Москва.

"Азов" започва блокада на Мариупол

Дори и да отнеме 20 години, ще използваме тези 20 години в планиране, очакване и подготовка на връщането на Мариупол, коментира пред Ройтерс един от защитниците на украинския металургичен комплекс "Азовстал" през първите седмици на войната. Арсен Дмитрик е сред тези, които се предадоха в плен по заповед на украинския президент Володимир Зеленски и е върнат в Украйна при обмените на военнопленици, разказва агенцията.

Ройтерс обръща внимание на масираните удари в окупираните територии в последните седмици. Тези удари продължават и през нощта срещу 19 юни. В социалните мрежи има данни за серии от взривове около Мариупол, Мелитопол (Запорожка област), както и в Луганска област. Традиционно Министерството на отбраната на Русия не дава информация за свалени дронове над окупираните територии, с изключение на Крим.

Има данни за нови удари и в окупирания полуостров, като щетите още се уточняват.

Русия продължава да издига знамена над уж окупирани градове

Русия продължава да разпространява кадри с издигнати знамена, заявявайки без основание за окупацията на населени места, пише Институтът за изучаване на войната (ISW). Според военните анализатори това е част от информационната война на руските военни, които искат да създадат погрешно впечатление за мащабно настъпление.

Руското Министерство на отбраната обяви за окупацията на Рай Олександривка, но от ISW посочват, че част от кадрите може да са генерирани с изкуствен интелект. Руски военни кореспонденти отчитат, че успехи в това направление са ключови за окупацията на Словянск, до който остават към 15 км.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1576-ия ден от пълномащабната война (18 юни) показва, че интензивните боеве продължават - вече 38-и пореден ден битките са над 200. Най-тежка е сигуацията около Покровск, където се съобщава за 36 атаки. Интензивни са боевете в Костянтинивка (23) и Хуляйполе (24). 

Руски военни кореспонденти отбелязват натиск в Купянск, където ВСУ отчита четири атаки. За пореден ден в Краматорск се отбелязва само една атака.

Като цяло през миналото денонощие са отбелязани 248 бойни действия спрямо 259 ден по-рано. Русия е извършила и 90 въздушни удара с 280 авиационни бомби по цели на фронтовата линия и близките населени места, както и 3100 артилерийски обстрела. Има данни за масирана атака към Харков с авиационни бомби, при което е подпалено петролно депо. 

Русия е използвала и 10 хил. fpv-дрона.

САЩ с предупреждения за американците в Русия след атаките на украинските дронове

Държавният департамент на САЩ публикува препоръки за реакция при дронове и атаки с дронове към своите граждани в Русия след масираните атаки от страна на Украйна. Те включват предупреждения да не се снима дронът или отломките му и да се публикува, защото това е забранено от руското законодатество.

От институцията припомнят, че удари с дронове има както близо до границата, така и около големите градове - Москва, Санкт Петербург и Казан. Държавният департамент отново припомни, че Русия е рискова държава и не се препоръчват пътуванията.