Капитализъм или корпоратизъм?

Щетите от корпоратизма са видими навсякъде около нас: неефективни корпорации, които оцеляват въпреки огромната си неспособност да служат на клиентите си, мудни икономики с бавен ръст на производството, недостиг на атрактивна работа, ограничени възможности за младите, правителства, фалирали заради опитите си да прикрият тези проблеми и увеличаваща се концентрация на богатство в ръцете на онези, които са с достатъчно добри връзки, да са от правилната страна на корпоратистките сделки.

Това преминаване на силата от собствениците и иноваторите към представителите на властта е антитеза на капитализма.

Апологетите на корпоратизма и онези, които се възползват от него обаче имат наглостта да пишат всички тези провали на сметката на „безразсъдния капитализъм” и „липсата на регулация”, които според тях изискват по-строг надзор и регулация. А те на практика означават повече корпоратизъм и фаворизиране.

Изглежда невероятно, че толкова разрушителна система е утойчива. Корпоратисткият модел не е понятен за по-младите поколения, израстнали с интернет - най-свободният пазар на стоки и идеи.

Успехът и провалът на компаниите в интернет са най-добрата реклама за свободния пазар – социалните мрежи например изгряват и залязват почти неусетно в зависимост от това как обслужват клиентите си.

Мрежи като Friendster и MySpace извлякоха допълнителни печалби, нарушавайки личното пространство на потребителите си и незабавно бяха наказани. Потребителите им просто се насочиха към по-сигурни техни конкуренти, каквито са Facebook и Twitter.

Няма нужда от правителствена регулация, за да бъде осъществен подобен преход. Всъщност, ако трябваше модерните корпоратистки държави да организират такъв, днес вероятно те щяха да спасяват MySpace с пари на данъкоплатците и да агитират, че ще се осъществи „реформа” на настройките за сигурност.

Интернет, като преобладаващо свободен пазар на идеи, не е бил жертва на корпоратизма. Хората, израстнали с неговата децентрализация и свободна конкуренция на идеи трябва да приемат за странни намеренията за държавна подкрепа на големи компании и сектори.

Много от традиционните медии често повтарят стария рефрен, че „каквото е добро за компанията X, това е добро и за Америка. Едва ли обаче ще видите подобни текстове в Twitter.

Легитимността на корпоратизма се подкопава заедно с финансовото здраве на правителствата, които разчитат на него. Ако правителствата на съумеят да прогонят корпоратизма, те ще се заровят в дългове и ще стигнат до банкрут. След това от дискредитираните останки на корпоратизма може да се възроди капиталистическа система.

Тогава думата „капитализъм” отново ще носи истинското си значение, а не това, което корпоратистите му дават, търсейки как да се скрият зад него, или което социалистите критикуват, завършва Нобеловият лауреат.