Защо "печатането на пари" от Федералния резерв не предизвиква инфлация

Увеличението на кредитите позволява на бизнеса и домакинствата да увеличат разходите си. По-големите разходи означават по-висок номинален БВП. Част от повишението на номиналния БВП се дължи на ръст на реалния БВП, а останалата част се проявява като инфлация. По този начин в исторически план Фед увеличава паричната база, a оттам и инфлацията, чрез покупките на облигации.

Връзката между покупката на облигации от Фед и последващият я растеж на паричната база се промени след 2008 г., защото Фед започна да плаща лихва върху допълнителните резерви на банките при централната банка. Лихвата по тези абсолютно сигурни и ликвидни средства подтикна банките да поддържат излишните си резерви при Фед вместо да отпускат кредити, както правеха преди 2008 г.

В резултат обемът на излишните резерви, държани при Фед, нарасна драматично от под 2 млрд. долара през 2008 г. до 1,8 трлн. долара понастоящем. Плащането на лихва върху излишните резерви обаче означаваше, че тяхното увеличение след 2008 г. не води до много по-голям растеж на депозитите и паричната база.

Размерът на широкия паричен агрегат М2 нарастваше със само 6,2% на година от края на 2008 г. до края на 2012 г. Макар че номиналният БВП в дългосрочен план обикновено расте с темпа на ръст на паричното предлагане, при много ниските и намаляващи лихви, домакинствата и бизнеса бяха склонни да държат повече средства в сравнение с размера на номиналния БВП след 2008 г. Така че, макар паричната база да растеше с над 6%, номиналния БВП нарасна със само 3,5%, а дефлаторът му – с едва 1,7%.

Ето защо не е изненадващо, че инфлацията остана толкова умерена – по-ниска от което и да е десетилетие след Втората световна война. Не е изненадващо също, че вливането на ликвидност от Фед направи толкова малко за увеличение на номиналното потребление и реалната икономическа активност.

Липсата на значителна инфлация през последните няколко години обаче не означава, че тя няма да се появи в бъдеще. Когато бизнесът и домакинствата в крайна сметка повишат търсенето на заеми, търговските банки с достатъчна капиталова адекватност могат да посрещнат това търсене чрез ново кредитиране, без да са ограничени от недостатъчни резерви. Последващият растеж на потреблението от страна на бизнеса и домакинствата в началото ще бъде приветстван, но скоро може да се превърне в източник на нежелана инфлация.

Фед може по принцип да ограничи инфлационното кредитиране като вдигне лихвата по излишните резерви на банките или като използва операциите на открития пазар, за да увеличи лихвата по краткосрочните федерални фондове. Централната банка обаче може да се поколебае да действа или пък да действа половинчато като се има предвид двойния й мандат да преследва висока заетост и ценова стабилност.

Този резултат е по-вероятен, ако високата безработица продължава дори с покачването на инфлацията. Затова и инвеститорите са прави да се тревожат, че инфлацията може да се завърне, макар и не благодарение на покупките на облигации от Фед.