Обществените поръчки вече ще може да се дават за срок до 10 години

Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) бяха утвърдени от Народното събрание през юли и наскоро влязоха в сила. Те са свързани основно с необходимостта от въвеждане на директивата на Европейската комисия за обществените поръчки в българското законодателство. Какво е новото на практика при прилагането на ЗОП у нас се обяснява накратко в анализ на международната правна кантора Wolf Theiss със седалище в Австрия, която има офис и в София.

Досегашният опит с приложението на ЗОП показа, че ограничението за максимален срок от 4 години за договорите за услуги създава затруднения с договори, свързани с кредити с голям размер и с такива, изискващи инвестиции с дългосрочна възвръщаемост. По тази причина нов текст в закона дава възможност в случаи с банково финансиране или използване на средства от програми и фондове на ЕС максималният срок на договора да бъде увеличен до 10 години, посочват от правната кантора.

За да се намери ефективен период за ревизиране на сключените договори по ЗОП, европейската директива налага задължителен период на изчакване между момента на избор на изпълнител и реалното изпълнение на договора.

В съответствие с това българският Закон за обществените поръчки включва вече 14-дневен период на изчакване, който започва от момента на уведомяването на участниците в процедурата за избрания изпълнител. Според чл. 41 на ЗОП възложителят (вкл. държавата) трябва да сключи договора в срок до един месец от вземането на решение за избор на изпълнител, но не преди изтичането на периода на изчакване. Освен това договорът може да бъде сключен само след влизането в сила на всички решения, свързани с процедурата (освен ако не е допуснато предварително изпълнение).

С промените процедурата по обжалване пред компетентния орган спира автоматично процедурата по изпълнение на договора до окончателното решение на съда. Преди това ставаше с изричното решение на съда, което общо взето се случваше рядко.

Сега са предвидени възможности за изключения от задължителния период на изчакване при следните случаи: избор на изпълнител с процедура без публично обявяване и с единствен кандидат; изпълнителят е единственият заинтересован кандидат и няма други кандидати; договорът се сключва въз основа на рамково споразумение със само един изпълнител.

Промените в ЗОП въвеждат и нови основания за недействителност на сключените договори. Те включват на първо място всички случаи, в които договорът е сключен без провеждане на процедура по реда на ЗОП, при положение че са били налице обстоятелствата за това. Освен това договорът следва да се счита за нищожен, когато е сключен преди влизането в сила на което и да е от решенията на контролния орган по процедурата и е налице нарушение на процедурата, което засяга определени права на участници в конкурса.

Промените в ЗОП уточняват, че исковете се предявяват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. Когато договор бъде обявен за недействителен от съда, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея, а когато това е невъзможно, се осъществява връщане на паричната равностойност.

Въведени са нови, по-кратки срокове за подаване на иск за обявяване на договора за недействителен: два месеца от публикуването на информация за сключването на договор, а когато такава не е публикувана – не по-късно от една година от сключването на договора. В допълнение към иска за обявяване на недействителност на договор за обществена поръчка, засегнатият участник има право да претендира и за обезщетение за вреди.

В определени случаи обявяването на договор по ЗОП за недействителен е неуместно, коментират от Wolf Theiss. Последните промени в ЗОП позволяват в такива случаи контролният орган да налага алтернативни санкции при определени обстоятелства.

При тези случаи, ако след допуснато предварително изпълнение се установи впоследствие, че е налице неправомерно възлагане на поръчката, договорът няма да бъде обявен за недействителен, но Комисията за защита на конкуренцията може да наложи на възложителя на обществената поръчка санкция в размер на 10 % от стойността на договора. Санкция в размер до 3% от стойността на договора може да бъде наложена, в случай че няма нарушаване на процедурата, но не е спазен задължителният период на изчакване.

Други промени в ЗОП имат за цел да бъдат премахнати административни препятствия. Например възложителят не може да изисква от участниците в конкурса от други страни-членки на Европейския съюз да представят сертификати или разрешителни от българските власти в случаите, когато те са представили еквивалентен документ, но издаден от страната-членка, в която са регистрирани.