Дьо Гало: ЕЦБ ще оцени през март всички косвени последици от кризата в Украйна

Влошаващата се криза в Украйна означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) още повече ще наблегне на гъвкавостта и опциите си, докато прекратява стимулите и преминава към лихвени повишения. Това заяви членът на Управителния съвет на банката Франсоа Вилроа дьо Гало, цитиран от Bloomberg.

ЕЦБ ще оцени всички косвени последици от украинската криза на заседанието си през март, съобщи още дьо Гало.

По думите му регулаторът ще оцени недиректните последици от кризата в Украйна върху инфлацията и икономическия растеж в еврозоната, като подчерта, че банката ще се ръководи от фактите.

"Ние ще оценим в нашия Управителен съвет през март по-непреките последици върху инфлацията и растежа и ще се ръководим от фактите“, посочи той на финансова конференция на Eurofi.

Коментарът на Вилроа допринася за несигурността относно следващия ход на ЕЦБ, тъй като той и редица други централни банкери не посочват конкретен план за повишаването на лихвите. Според гуверньора на Френската централна банка покупките на нетни активи могат да приключат през третото тримесечие на тази година, но ЕЦБ ще запази различните си възможности, за да реши кога да повиши лихвите.

"Очевидно следим отблизо геополитическите събития и евентуалните икономически и финансови последици от тях“, каза Вилроа в сряда, който за пореден път изтъкна, че европейският регулатор ще се води от икономическите данни за своето решение.

Кризата в Украйна означава, че ЕЦБ трябва да запази отворени възможностите си за паричната политика и да остане гъвкава по отношение на това как тази политика се предава на икономиката, добави той.

Очакванията на пазарите са ЕЦБ да повиши лихвите през октомври, но конфликтът в Украйна отложи тези перспективи за декември.

Един от най-ястребово настроените* банкери в ЕЦБ Роберт Холцман заяви в сряда, че ЕЦБ може да започне да увеличава лихвените равнища преди прекратяването на покупките на облигации.

Окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани по-рано същия ден, показаха, че инфлацията в еврозоната се е ускорила за пореден месец през януари, достигайки 5,1%.

Тенденцията принуди ЕЦБ постепенно да се откаже от ангажимента си да не повишава лихвите през 2022 г., макар че все още поддържа позицията, че първо трябва да бъдат прекратени покупките на облигации.

"Стане ли въпрос за лихвените проценти, ЕЦБ винаги е казвала, че не трябва да има лихвено повишение по-рано от малко след прекратяването на покупките на облигации“, заяви Холцман в интервю за швейцарския вестник NZZ, цитиран от Ройтерс.

"Но също така е възможно първата стъпка по лихвените проценти да бъде направена през лятото, преди края на покупките, а втората – в края на годината. Бих подкрепил това“, каза гуверньорът на Австрийската централна банка.

Междувременно управителят на ЕЦБ Кристин Лагард продължава да отстоява позицията си, че лихвените повишения „няма да разрешат нито един от сегашните проблеми, а напротив, ако действаме твърде прибързано сега, възстановяването на икономиките ни може да е значително по-слабо и работните места ще бъдат застрашени“.

Следващото заседание на финансовата институция предстои да се състои на 10 март. Очакванията са централните банкери да намекнат за прекратяване на покупките през третото тримесечие, което би дало възможност за лихвено повишение в края на годината. Очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс, са първото лихвено повишение да се случи през третото или четвъртото тримесечие на тази година.

По думите на Холцман – според когото излизането от негативните лихви е „важен сигнал“ за обществото и пазарите - е добре да има две повишения до края на 2022 г. или в началото на 2023 г.
Той обясни, че лихвен процент на ниво от 1,5% би представлявал една неутрална парична политика.

„Смятам, че основен лихвен процент от около 1,5% през 2024 г. би бил реалистичен, въпреки че това би могло да се измени нагоре или надолу“, допълни банкерът.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно не са привърженици на намалението на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.