Европа застана ясно срещу кризата – отпуска 1,35 трлн. евро

Правителствата от страните от Европейския съюз показват далеч по-голяма решителност в борбата с кризата, отколкото властите в САЩ. След проточването на приемането на американския спасителен план на стойност 700 млрд. долара, което доведе до драстични борсови спадове, властите в еврозоната показват решителност при предотвратяването на по-големи проблеми на финансовите пазари.

Докато на американската администрация и законодателство бяха необходими близо 2 седмици, в които паниката и неяснотата обхванаха световните борси и се стигна до заличаването на пазарна капитализация за няколко трилиона долара от пазарите по целия свят, днес правителствата от Стария континент дадоха ясен сигнал, че са готови да се справят с проблемите и индексите се оцветиха в зелено.

Въпреки липсата на механизъм, който да унифицира действията на страните-членки на съюза и отсъствието на регулаторен орган, който да следи за спазване на договореностите, лидерите на ЕС показаха единност в борбата си срещу кризата. На вчерашното си извънредно заседание те успяха да достигнат до рамково споразумение, в което основна точка заема изразената воля за недопускане на мащабен банков фалит в еврозоната. С подписания вчера документ правителствата на 15-те държави се съгласиха всяка сама да разработи пакет от инструменти за предотвратяване на проблемите и днес вече са на лице мерките, които ще бъдат приложени.

Първи обявиха своите намерения в Германия, където беше одобрен пакет на стойност 500 млрд. евро – 400 млрд. за гарантиране на заеми, 20 млрд. за покриване на потенциални загуби и 80 млрд. за придобиване на дялове от банки в случай, че това се наложи.

Подобни мерки бяха обявени и от Франция, която ще предостави 360 млрд. евро, също под формата на гаранции и резерви за придобиване на дялове от изпаднали в затруднение банки. Правителството на Испания пък обяви, че отделя 50 млрд. евро за придобиване на активи на търговските банки и още 100 млрд. евро за гарантиране на банкови кредити.

В Италия и Австрия също бяха предприети мерки за възстановяване на доверието. Италианското правителство заяви, че ще гарантира банкови заеми и ще придобива привилегировани акции от банки, но подробности по плана не бяха съобщени. Австрийското правителство пък създаде клирингова къща, разполагаща с 85 млрд. евро, която трябва да спомогне за подобряване на ликвидността във финансовия сектор.Властите в Холандия пък обявиха, че ще гарантират междубанкови кредити за 200 млрд. евро.

По този начин сумата на обявените само днес средства, които се отделят от трите държави за преодоляване на кредитната криза надхвърлят 1,3 трлн. евро (1,8 трлн. долара). Ако към тези средства се прибавят и сумите, които британското правителство реши да отпусне на пазарите през последната седмица, цифрата надхвърля повече от два пъти спасителния пакет на американското правителство.

В средата на миналата седмица на Острова взеха решение да поемат гаранции  по банкови заеми на стойност 250 млрд. лири, а на банките в страната бяха предоставени още 200 млрд. под формата на преференциални заеми. Държавата задели и 25 млрд. лири за придобиване на привилегировани акции от банки, изпитващи затруднения, а в закъсалите RBS, HBOS и Lloyds Group бяха наляти безпрецедентните 37 млрд. лири. В замяна на това мажоритарните пакети от първите две банйи минаха в ръцете на правителството.