Малките и средните фирми у нас имат положителни нагласи какво могат да им донесат европейските програми за развитие на човешките ресурси. Въпреки това обаче много малко кандидатстват по тях, става ясно от изследването на Българския икономически форум, цитирано от БТА.
За целта на анализа са анкетирани 51 фирми, от които 35,3% са с чуждестранно участие. Болшинството от изследваните са микропредприятия (почти 57%).
Данните показват, че 82,4% от предприятията, участвали в проучването, не са кандидатствали с проекти по европейски програми в сферата на човешките ресурси. Основната причина са много документи, които се изискват за кандидатстване. Част от схемите по програмата не са пригодени за нуждите на малкия и средния бизнес, допълват още анкетираните.
Одобрен проект имат 11,3% от анкетираните, а за 3,8% отговорът при кандидатстване по програма е бил отрицателен.
Основната част от проектите по ОП „Човешки ресурси“ в България са насочени към повишаването на квалификацията и обучението на служителите. От тази възможност обаче се възползват големите компании, коментира Евгений Иванов от компанията, извършила проучването.
От тази гледна точка препоръката на консултанта е през следващия програмен период мерките по програмата да бъдат насочени към малките предприятия и да се предложат повече атрактивни програми за тях.
Проучването е анализирало и практиките за наемане на персонал у нас. По отношение на малките и средните компании много малка част разчитат на консултантски компании при подбор на кандидатите.
Едва 35,3% от фирмите ползват услугите на агенции. В единични случаи се ползват бюрата по труда или професионални мрежи.
В над 82% от фирмите за процедурата по назначаване на нов служител отговаря директно управителя на фирмата.


Времето във Варна на 15 май 2026
"Войната" по пътищата взе две жертви за последните 24 часа
Тръмп: Постигнах фантастични търговски споразумения с Китай
Честваме паметта на преподобния Пахомий Велики
Черно море Тича допусна загуба и в третия мач от полуфиналната серия с Балкан
САЩ са уведомили съюзниците за евентуално спиране на ротацията на войски в Европа
Тръмп искал да прибере иранския уран предимно за PR цели
Петролът се насочва към седмичен ръст, няма изгледи за край на войната с Иран
Паундът се срива след ескалация на бунта на лейбъристите срещу Стармър
Нийл Ричмънд за търговията САЩ-Ирландия и митата
Таен код в Dacia спасява човешки животи
Mercedes вкарва над 144 000 автомобила в сервизите заради гаснещи табла
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
ЦИК тегли днес номерата на бюлетините за частичните местни избори на 14 юни
В Хавана: Пуснете ни ток поне за три часа
От 9 юли: Летище Палм Бийч ще се казва "Донълд Тръмп"
Китай призова за трайно примирие между САЩ и Иран
Анчелоти преподписа с Бразилия до 2030
преди 13 години Председателят на Контролния съвет на Движение България на гражданите представи факти, че такива пари са договорени в процеса на присъединяване на страната към ЕС и те се намират в три оперативни програми. В ОП Конкурентоспособност има 250 млн. евро за научни изследвания и иновации. В ОП Човешки ресурси има средства по две направления за образование, отговарящо на пазара на труда има 250 млн.евро, а за достъп до образование и социално приобщаване има още 200 млн. евро. Още 100 млн.евро има в ОП Регионално развитие за подобряване на образователната инфраструктура. Екипът на г-жа Кунева е договорил общо 800 млн.евро за образование и наука, друг е въпросът, как тези средства се усвояват, коментира проф.Велев. Самата Меглена Кунева изрази съжаление, че очевидно на четвъртата година от мандата управляващите и в частност - просветният министър, нямат представа, че България има възможност да усвои 800 млн.евро за наука и образование. отговор Сигнализирай за неуместен коментар