Малките и средните фирми у нас имат положителни нагласи какво могат да им донесат европейските програми за развитие на човешките ресурси. Въпреки това обаче много малко кандидатстват по тях, става ясно от изследването на Българския икономически форум, цитирано от БТА.
За целта на анализа са анкетирани 51 фирми, от които 35,3% са с чуждестранно участие. Болшинството от изследваните са микропредприятия (почти 57%).
Данните показват, че 82,4% от предприятията, участвали в проучването, не са кандидатствали с проекти по европейски програми в сферата на човешките ресурси. Основната причина са много документи, които се изискват за кандидатстване. Част от схемите по програмата не са пригодени за нуждите на малкия и средния бизнес, допълват още анкетираните.
Одобрен проект имат 11,3% от анкетираните, а за 3,8% отговорът при кандидатстване по програма е бил отрицателен.
Основната част от проектите по ОП „Човешки ресурси“ в България са насочени към повишаването на квалификацията и обучението на служителите. От тази възможност обаче се възползват големите компании, коментира Евгений Иванов от компанията, извършила проучването.
От тази гледна точка препоръката на консултанта е през следващия програмен период мерките по програмата да бъдат насочени към малките предприятия и да се предложат повече атрактивни програми за тях.
Проучването е анализирало и практиките за наемане на персонал у нас. По отношение на малките и средните компании много малка част разчитат на консултантски компании при подбор на кандидатите.
Едва 35,3% от фирмите ползват услугите на агенции. В единични случаи се ползват бюрата по труда или професионални мрежи.
В над 82% от фирмите за процедурата по назначаване на нов служител отговаря директно управителя на фирмата.


Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Времето утре: Предимно слънчево и топло
Паоло Булгари почина на 89 години: Историята на световната бижутерийна империя води към България
Димитър Радев, БНБ: Черно море е регионален риск с по-широки последици
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Пренебрегваме сериозен проблем при прехода към електричество
Интересът към туризма сред природата расте на фона на климатичните рискове
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Служители на МВР излизат на протест за по-високи заплати
Хампарцумян: Тенденцията е към плавно повишаване на лихвите
Започна официалното посещение на премиера Радев в Саудитска Арабия
Напусна ни най-великият бижутер на нашето време
ЕП предлага: Деца под 13 години да нямат право на профили в социалните мрежи
преди 13 години Председателят на Контролния съвет на Движение България на гражданите представи факти, че такива пари са договорени в процеса на присъединяване на страната към ЕС и те се намират в три оперативни програми. В ОП Конкурентоспособност има 250 млн. евро за научни изследвания и иновации. В ОП Човешки ресурси има средства по две направления за образование, отговарящо на пазара на труда има 250 млн.евро, а за достъп до образование и социално приобщаване има още 200 млн. евро. Още 100 млн.евро има в ОП Регионално развитие за подобряване на образователната инфраструктура. Екипът на г-жа Кунева е договорил общо 800 млн.евро за образование и наука, друг е въпросът, как тези средства се усвояват, коментира проф.Велев. Самата Меглена Кунева изрази съжаление, че очевидно на четвъртата година от мандата управляващите и в частност - просветният министър, нямат представа, че България има възможност да усвои 800 млн.евро за наука и образование. отговор Сигнализирай за неуместен коментар