Малките и средните фирми у нас имат положителни нагласи какво могат да им донесат европейските програми за развитие на човешките ресурси. Въпреки това обаче много малко кандидатстват по тях, става ясно от изследването на Българския икономически форум, цитирано от БТА.
За целта на анализа са анкетирани 51 фирми, от които 35,3% са с чуждестранно участие. Болшинството от изследваните са микропредприятия (почти 57%).
Данните показват, че 82,4% от предприятията, участвали в проучването, не са кандидатствали с проекти по европейски програми в сферата на човешките ресурси. Основната причина са много документи, които се изискват за кандидатстване. Част от схемите по програмата не са пригодени за нуждите на малкия и средния бизнес, допълват още анкетираните.
Одобрен проект имат 11,3% от анкетираните, а за 3,8% отговорът при кандидатстване по програма е бил отрицателен.
Основната част от проектите по ОП „Човешки ресурси“ в България са насочени към повишаването на квалификацията и обучението на служителите. От тази възможност обаче се възползват големите компании, коментира Евгений Иванов от компанията, извършила проучването.
От тази гледна точка препоръката на консултанта е през следващия програмен период мерките по програмата да бъдат насочени към малките предприятия и да се предложат повече атрактивни програми за тях.
Проучването е анализирало и практиките за наемане на персонал у нас. По отношение на малките и средните компании много малка част разчитат на консултантски компании при подбор на кандидатите.
Едва 35,3% от фирмите ползват услугите на агенции. В единични случаи се ползват бюрата по труда или професионални мрежи.
В над 82% от фирмите за процедурата по назначаване на нов служител отговаря директно управителя на фирмата.


По 4987 евро от БВП се пада на човек от населението
НСИ: Работещите българи са 3, 726 млн. души
Осем пострадали при тежка катастрофа край Абланица
Борисов: Помолих Теменужка Петкова да махне от бюджета това, което искаха бизнесът и синдикатите
Желязков: Тази година България има два пъти по-висок икономически растеж от средния за Европа
Airbus е на 133 самолета от годишната си цел
Gol.bg празнува: 20 години истинска спортна журналистика
Признаването на руската окупация ще отключи вълни от насилие далеч отвъд Украйна
Петролът поскъпва за 2-ри ден поред воден от перспективите за излишък на пазара
AI асистентите компенсират разликата между физическо и онлайн пазаруване
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Пиян младеж предизвика катастрофа с двама пострадали
Варненски пожарникари с календар като Victoria's Secret
Вълнуващи празнични предложения от А1: Премиум смартчасовници с до 600 лв. отстъпка
Желязков: Мораториумът за износ на дизел скоро може да отпадне, НС да реши за отмяната
Ватиканът обяви, че жените не могат да стават дякони
преди 12 години Председателят на Контролния съвет на Движение България на гражданите представи факти, че такива пари са договорени в процеса на присъединяване на страната към ЕС и те се намират в три оперативни програми. В ОП Конкурентоспособност има 250 млн. евро за научни изследвания и иновации. В ОП Човешки ресурси има средства по две направления за образование, отговарящо на пазара на труда има 250 млн.евро, а за достъп до образование и социално приобщаване има още 200 млн. евро. Още 100 млн.евро има в ОП Регионално развитие за подобряване на образователната инфраструктура. Екипът на г-жа Кунева е договорил общо 800 млн.евро за образование и наука, друг е въпросът, как тези средства се усвояват, коментира проф.Велев. Самата Меглена Кунева изрази съжаление, че очевидно на четвъртата година от мандата управляващите и в частност - просветният министър, нямат представа, че България има възможност да усвои 800 млн.евро за наука и образование. отговор Сигнализирай за неуместен коментар