Девалвацията - последната опция за спасяване на еврото

Докато дебатът около оставането на Гърция в еврозоната се задълбочава, европейската дългова криза достига критичен момент, пишат Джеръми Сийгъл и Ръсел Е. Палмър, икономисти от Университета в Пенсилвания, в коментар за Financial Times.

Според тях съществуват три източника на проблеми, свързани с Гърция и останалите страни от периферията на еврозоната.

Първият и най-непосредствен от тях е страхът, че гръцките банки ще конвертират евро депозитите на клиентите си в нова гръцка валута. Това предизвиква изтичане на капитали не само от гръцките, но и от испанските и португалските банки. Тези средства се пренасочват към германски банки и германски ДЦК.

Вторият източник на проблеми са неустойчивите бюджети и дефицитите по текущите сметки в много от периферните страни.

Третият и всъщност най-важен проблем е фактът, че цената на труда в страните от периферията на еврозоната е прекалено висока и неконкурентна в сравнение със Северна Европа и особено Германия.

Надценените трудови пазари се лекуват, макар и болезнено, чрез валутна девалвация – опция, която икономиките, използващи еврото не могат да приложат.

Ако Гърция предприеме подобна стъпка, това ще предизвика банкова паника в Португалия, Испания и дори в Италия, тъй като португалците, испанците и италианците ще се изплашат, че правителствата им ще постъпят по същия начин.

Въпреки че гръцките и португалските банки са сравнително малки в сравнение с останалите европейски банки, финансовите институции в Испания и Италия не са. За да бъде предотвратен тотален колапс, банковата паника ще трябва да бъде успокоена чрез масивна интервенция от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ето защо, ако Гърция напусне еврозоната и конвертира евро депозитите в новата си валута, ще е необходимо ЕЦБ незабавно да гарантира всички депозити във всички европейски банки, подобно на Федералния резерв (Фед) след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.

Вторият източник на проблеми - огромните дългове на периферните страни - е причината ЕЦБ и Германия да настояват за бюджетните икономии, предизвикали такава яростна съпротива в Гърция и други страни. Прекомерните правителствени дългове обаче не са най-сериозният проблем за страните от периферията на еврозоната.

САЩ, Великобритания и Япония имат огромни бюджетни дефицити, но въпреки това банковите им сектори са стабилни, а доходността по дълговете им е на рекордно ниски нива. Дори страните от периферията на еврозоната да ограничат разходите си и да увеличат данъците, за да овладеят непосилната дългова тежест, те ще останат в дълбока рецесия поради ниската конкурентоспособност на трудовите си пазари.