Фермери искат обществен дебат за субсидиите от 1250 евро за малки стопанства

Обещаните от управляващите субсидии от 1250 евро за малки стопанства да бъдат насочени към реални производители, които спазват данъчното законодателство, а не към сивия сектор, поискаха няколко земеделски асоциации на конференция, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Като цяло земеделците се обявиха против начина, по който бяха обещани средствата. Затова фермерите настояват агроминистерството да организира предварително обществено обсъждане на правилата за прилагане на схемата.

Припомняме, че тази помощ бе обещана на малките ферми от председателя на ДПС Лютви Местан, който обеща на земеделците "константно по 1 250 евро, без задължения да изпълняват зелените компоненти и да са обвързани с производство".

Агроминистърът Димитър Греков пък каза, че собствениците на малки стопанства ще получават допълнителна финансова помощ от 1250 евро годишно, само ако произвеждат земеделска продукция.

Действително според европейски регламент е възможно да се отпусне такова подпомагане на земеделците от  2015 г., но тогава те няма да имат право на други субсидии. От схемата ще могат да се възползват около 50 хиляди стопани. Освен това е възможно средствата да не са еднакви за всички и подпомагането да е в границите 500 – 1250 евро, което ще стане ясно, едва когато всички желаещи подадат заявления по схемата.

Преди месец от НАЗ предложиха стопаните, които получават помощ от 1 250 евро, задължително да са регистрирани и да подават данъчни декларации, за да не получават субсидии, без да произвеждат.

Според НАЗ земеделското министерство въвежда нови схеми без дискусия с неправителствения сектор.

Наредбите за тези производители трябва да са предпоставка да няма сив сектор, а стопаните да са активни фермери и регистрирани земеделски производители, заяви Ангел Вукодинов, зам.-председател на НАЗ.

Плащанията за дребните фермери до 1250 евро ще предизвикат слените вреди: раздаването на пари няма да стимулира производителността на труда, а ще се изземе ролята на социалното министерство, ще се даде силен тласък на сивата икономика, вълна от малки собственици ще искат средства без да обработват земя, ще рекетират арендаторите, а малките производители ще спрат да се разрастват и да участват с проекти за сдружаване по ПРСР,  има риск за биоразнообразието, заяви Мариела Йорданова от НАЗ.

Според организацията средствата няма да генерират никакъв продукт, няма да се спре и обезлюдяването на селата. Зърнопроизводителите се опасяват, че ще се блокира сключването на ежегодни споразумения между арендаторите за комасирана обработка на блоковете. И още едно опасение - че схемата ще доведе до раздробяването на средните и малки стопанства и ще увеличи сивата икономика.

„На всички ни е ясно, че това е евтин популистки ход. Купуването на избиратели може да се окаже пагубно за зърнопроизводството”, заяви Тодор Николов, член на УС на БАТА Агро. Той предлага помощите  да стимулират домашното животновъдство и градинарство, но да не се стига до заграждане на 1 – 2 дка сред блоковете, ако собственици решат да си обработват земите, заради субсидиите. Милен Стоянов от Българска асоциация „Биопродукти“ също подкрепи зърнопроизводителите.

Никой не ни попита, преди да се обявят субсидиите, каза Магърдич Хулиян от Сдружение на малките семейни ферми.

Животновъди обаче посочиха, че малките ферми трябва да получават подкрепа, защото в България всяка годината произведеното мляко намалява, а количествата за сивия сектор растат.

„Не спекулирайте с това как схемата за дребните стопани ще доведе до загуба на биоразнообразие – това просто не е така. В целия ЕС дребните стопани се считат за една от основните страни, която допринася за опазване на природните ресурси”, опонира Вяра Стефанова от Национална селска мрежа.

Мариана Милтенова от Национален съюз на градинарите в България посочи, че 80% от плодовете и зеленчуците са вносни и трябва да се използва всяка възможност, за да се задържат хората  в селата.

Свилен Костов от Центъра за иновативно земеделие заяви, че има риск 100 – 200 000 фиктивни стопанства изведнъж да поискат това подпомагане.

Участниците в дискусията заявиха, че не са против схемата. Притеснени са обаче от начина, по който се правят наредбите. Това министерство направи вече един куп документи, без да попита когото и да било, и почти нищо не е читаво, заявиха фермерите.