Пресушаването на влажните зони край Дунав е една от причините за срива на улова

Една от причините за срива на риболова по Дунав е пресушаването на влажните зони край реката, напомня природозащитната организация WWF по случай днешния 2-ри февруари - Световният ден на влажните зони, на който отбелязваме важната им роля за хората и планетата.

Влажните и заливни зони допринасят в много отношения за качеството ни на живот и оцеляването ни и имат редица социални и икономически ползи. Сред най-значимите са предпазването от наводнения и осигуряването на чиста вода.

В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата. Също така, те осигуряват храна, дървен материал и биомаса, способстват за развитието на устойчивия туризъм – каякарство, плуване и гмуркане, наблюдение на птици, риболов, ветроходство. Влажните зони са дом на стотици видове с висок консервационен статус като дивия шаран, водните костенурки, къдроглавия пеликан, блатните кокичета и водните рози.

Доскоро тези ползи не са били осъзнавани и в резултат на човешката дейност са унищожени близо 80% от естествените влажни зони в Дунавския регион. Това е довело до срив на риболова по Дунав. В миналото около 65% от улова на риба в някои участъци на реката се е падал на дивия шаран, но след пресушаването на блатата край Дунав, където той хвърля хайвера си, видът бързо става критично застрашен. 

През последните 10 години WWF работи активно за възстановяване на влажните зони по Дунав и заедно с партньорите си възстановява над десет 10 хил. ха влажни зони в Дунавския регион, в това число и в България.

Проектите включват територии в Природен парк „Персина“ и защитена местност „Калимок-Бръшлен“, зони по поречието на реките Русенски Лом и Веселина, възстановяване на крайречни гори, заяви екологът от екоорганизацията Стоян Михов.

Благодарение на усилията на Дирекцията на Природен парк „Персина“, Българското дружество за защита на птиците,  WWF и други организации, след 50-годишно отсъствие там са се завърнали и вече гнездят къдроглави пеликани.

Междувременно Евростат информира, че влажните зони покриват 73 хил. кв. км в ЕС или 1,7% от общата площ, по данни от  2015 г.

Ирландия е с най-голям дял на влажните зони спрямо територията на страната (5,6% или 4 хил. кв. км), следвана от Швеция (5,4%, 24 хил. кв. км), Финландия (5%, 17 хил. кв. км), Естония (4,4%, 2 хил. кв. км) и Великобритания (3,2%, 8 хил. кв. км).

Заедно тези пет страни членки събират над 75% от площта на влажните зони в ЕС. В повечето страни членки площта на влажните зони е под средната стойност за ЕС, като те са най-малко в Словакия и Словения, следвани от Кипър, Италия и България. 

Дял на влажните зони в страните членки на ЕС, Евростат: