За пореден път прегледът на състоянието на домакинските бюджети в медийното пространство се ограничава до констатацията „разходите растат по-бързо от доходите“. Макар да е вярна, тя до голяма степен отразява не някакво относително влошаване на стандарта на живот на българските домакинства, а започналата още през 2017 г. тенденция към покачване на средната склонност към потребление, коментира Явор Алексиев от екипа на Института за пазарна икономика.
Индикаторът показва колко стотинки от всеки 1 лев доход домакинствата насочват към потребление. Плъзгащата се средна стойност на показателя е на най-високите си нива от 2012 г. насам, когато обаче причините за високата му стойността са съвсем различни (загуба на трудови доходи за част от населението и съответно – невъзможност за спестявания, т.е. потребление на почти всичко изкарано).
През последните няколко години се наблюдава нещо различно – бум на пазара на труда, нарастващи заплати, трайно покачване както на общия показател за доверието на потребителите, така и на нагласите им за закупуване на стоки за дълготрайна употреба. Ниската доходност на традиционните методи на спестяване (като банковите влогове) също имат ефект в тази посока.
Доказателства за повишаването на общото благосъстояние се виждат и в структурата на доходите и разходите на домакинствата. За поредно тримесечие най-силна роля за подобряващото се благосъстояние на домакинствата играе ръстът на доходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 г. относителният им дял в общия доход на домакинствата достига рекордните за страната 57,8%. Рекордната и нарастващата заетост на населението и продължаващото покачване на средната работна заплата са в основата на този процес.
Обратната страна на тази монета са нарастващите разходи на домакинствата за данъци и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 г. и те постигат абсолютен рекорд от 14,23%. Наред с увеличенията на някои данъци и осигуровки през последните години, продължаващата експанзия на пазара на труда означава, че все повече домакинства включват работещи лица, което естествено увеличава разходите им за данъци и осигуровки.
Другата трайна тенденция в разходната част е намаляващият относителен дял на разходите на домакинствата за храна. Въпреки че те се покачват до 31,4% през второто тримесечие, остава вероятността още през 2019 г. да станем свидетели на първата стойност под 30%, тъй като делът на този тип разходи обикновено спада през второто полугодие. Припомняме, че в началото на десетилетието относителният дял на разходите за храна е 37%.
В същото време разходите за свободно време, култура и образование за второто тримесечие прехвърлят 4% за първи път от 2012 г. насам. Общата тенденция тук е към покачване, което показва способността на домакинствата да отделят по-малка част от дохода си за стоки от първа необходимост и по-голяма за други неща.
Трябва да се отбележи, че и двете трайни тенденции по отношение на разходите на домакинствата (намаляването на относителния дял на разходите за храна и покачването на относителния дял на разходите за данъци през последните 10 години) важат за абсолютно всички децилни групи.
Ситуацията е различна при промяната на структурата на доходите. Както се вижда от графиката по-долу, в първите 4 децилни групи относителният дял на доходите от работна заплата всъщност намалява.
Това се дължи на редица фактори, между които трайното изключване на голяма част от най-бедните (първи децил) от пазара на труда, високият брой на неработещите членовете на част от тези домакинства (особено в многодетните ромски домакинства), както и все по-видимата доминация на доходите от пенсии между втория и четвъртия децил.
Данните на НСИ ясно показват, че общото състояние на домакинските бюджети продължава да се подобрява. Предизвикателствата пред увеличаването на доходите в първите няколко децилни групи са значителни, както става ясно от намаляващия дял на приходите им от работна заплата (основният двигател на доходната мобилност на домакинствата).
Дори в най-добрите години за пазара на труда в близката история на страната, голяма част от тези домакинства не успява да се възползва от общото подобрение в икономиката. При част от тях причините са структурни (домакинства на пенсионери, хора с увреждания, многодетни семейства), а при други са следствие от липсата на възможности/способности за намиране на работа, основно поради ниско образование и квалификация.
Сред основните причини за това през последното десетилетие е погрешното припознаване на политиката по отношение на доходите (най-вече определянето на размера на минималното заплащане) като метод за борба с „работещите бедни“. Както се вижда от данните за доходите на домакинствата, огромна част от най-бедните изобщо нямат досег с пазара на труда – обстоятелство, което очевидно налага търсене на други решения на проблема с ниското им благосъстояние.


В отлична форма: Путин се потопи в ледени води за Богоявление
Само една фирма иска да поеме зимното поддържане на двата най-големи района на Варна
Оставиха в ареста 62-годишен мъж за държане на цигари без бандерол
Румен Радев напуска Президентството и прави партия
Обръщение на Румен Радев към нацията (НА ЖИВО)
МВФ: AI и търговията са рискове за солидните перспективи за глобален растеж
Раждаемостта в Китай достигна най-ниското си ниво от 1949 г. насам
Румен Радев подава оставка като президент на България
Американците плащат почти цялата цена на митата на Тръмп, показа проучване
Стармър осъди митата срещу съюзници и подчерта опасността за доверието
Най-мощният Land Cruiser 300 идва в Европа, но няма да е за всички
Половината коли в България са дизелови
Eто го новото Volvo EX60
Eдин скрит, но съществен недостатък на BMW E60
Porsche 918 Spyder удари рекордна цена на търг
Какво предвижда Конституцията при оставка на президента
Почина италианският моден дизайнер Валентино
Меркосур се очертава заплаха за животновъдството и овощарството
Мирчев: Ние сме на терен, борбата е срещу модела "Пеевски-Борисов"