Б. Петров: SG Експресбанк и Банка ДСК ще доминират комбинирано на редица пазари

Борис Петров е икономист и финансист с диплома по Финанси от УНСС и специализация по Икономика от Университета Джорджтаун във Вашингтон. През периода 1998-2013 г. той заема последователно позиции в Българска народна банка – в дирекция „Икономически изследвания и прогнози“, началник отдел „Финансови пазари“ (от 2001 г.) и директор на Дирекция „Финансова стабилност“ (от 2009 до 2013 г.).

Борис Петров е участвал в дейността на Комитета по пазарни операции, Комитета по финансова стабилност на Европейската централна банка и в Комитета на техническите съветници към Европейския съвет за системен риск. От 2014 г. е ръководител на служба „Вътрешен одит“ в Търговска банка Д.

Има публикации в специализираната икономическа преса, както и в поредицата дискусионни материали на БНБ. Защитник е на бързо членство на България в банковия съюз, ЕRМ II и eврозоната.

Как ще изглежда банковият пазар след покупката на SG Експресбанк от ОТР Bank, собственик на Банка ДСК и ще спечелят ли клиентите от консолидацията между двете български банки. Какви промени са необходими за българската банкова система. Какво ще изглежда банковият сектор при перспективата за влизане в банковия съюз, валутния механизъм и еврозоната. На тези въпроси на Investor.bg отговаря Борис Петров – финансист, икономист и банкер.

– Г-н Петров, как ще се отрази на банковия пазар покупката на SG Експресбанк от ОТР Group, собственик на Банка ДСК?

– Анализът на комбинираните пазарни дялове по сегменти на двете банки, съгласно възприетата от Комисията за защита на конкуренцията практика, би могъл да ни даде отговорът на вашия въпрос. Какво показва той? На пазара на жилищни и ипотечни кредити на физически лица SG Експресбанк и Банка ДСК ще имат комбиниран пазарен дял от около 27%. В сегмента потребителски кредити на физически лица пазарният дял е още по-внушителен от 38,78%.

При депозитите от граждани и домакинства и в момента Банка ДСК е на първо място с дял от 16,9%, а след сделката той ще достигне 23%. При корпоративните кредити след сливането пазарният дял ще е 12,4% или второ място след УниКредит Булбанк. При депозитите от институции, различни от кредитни, комбинираният пазарен дял ще възлезе на 13,2%.

Изводът е, че след сливането, в сегмента банкиране на дребно в частта кредити и депозити, обединената банка ще има доминиращо пазарно присъствие. Концентрацията на пазарен дял е особено изострена в двата подсегмента кредитиране на физически лица.

Поради липса на данни за териториалното разпределение на дейността не бих могъл да направя анализ на концентрацията по области, но едва ли резултатите от него биха довели до сериозни промени с оглед убедителната преднина на банката пред втория по пазарен дял в този сегмент.

Моят съвет към Комисията за защита на конкуренцията, ако реши да одобри сделката, е внимателно да обмисли какви ограничителни условия ще наложи на Банка ДСК, за да гарантира запазване на степента на конкуренция в сегмента банкиране на дребно в частта кредитиране на физически лица – ипотечно и потребителско.

– Ще спечелят ли клиентите на двете банки от консолидацията?

– С оглед формирането на доминиращо пазарно присъствие на банката след сливането в сегменти кредитиране на физически лица клиентите едва ли ще спечелят от това, освен ако не бъдат наложени допълнителни ограничителни условия от страна на регулаторите.

– Какви нови сделки можем да очакваме на банковия пазар? Вече има подадени пет обвързващи оферти за Банка Пиреос, но може ли и други български банки да бъдат предложени на потенциални инвеститори?

– От 2008 г. насам на пазара на кредитни институции доминира предлагането. Търсенето на акционерни дялове в кредитни институции е сравнително ограничено заради циклично ниската рентабилност на банковия сектор и неяснотите за чистотата на активите на някои от институциите обект на продажба. Не говоря за постоянното присъствие на местни институции готови на всяка цена да търсят придобивания заради дългосрочна неспособност да постигнат устойчив органичен растеж на пазарния си дял.

С преминаването на ерата на нулеви лихвени проценти и преосмисляне на стратегиите на големите банкови групи към новите държави членки в ЕС картинката е на път да се промени. Този извод е още по-валиден в контекста на ясната перспективата за влизане в банковия съюз, валутния механизъм и еврозоната на следващ етап. С преминаването през тези фази много от неизвестните въпроси за инвеститорите ще бъдат разрешени дългосрочно. Това ще даде път на повече и по-качествени сделки в банковия сектор.

– Как трябва да изглежда банковата система на страна като България?

– Това е интересен въпрос. Аз не съм привърженик на нормативния икономикс в банкирането и се страхувам, че ще дам само общ отговор.

Според моето виждане банковият сектор трябва да се развива устойчиво, рентабилно, конкурентно, ефективно и въобще напълно интегриран към правилата, и спазването на добрите практики, наложени в държавите от еврозоната. Източникът на капитал, национален или международен, за мен е без значение, стига да се спазват и прилагат еднакво надзорните правила и стандарти.