ЕК: Литва е готова за влизане в еврозоната от 2015 г.*

Средното ниво на инфлацията в страната ни за 12-те месеца до април 2014 г. е било 0,8%, т. е. под заложената цел. Очаква се инфлацията да остане ниска и през следващите месеци.

Инфлацията в България се понижи значително през последните две години, като през втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. беше отчетена и дефлация. В голяма степен спадът на инфлацията се определя от спада на цените на износа, намалението на административно определяните цени на енергията, по-добрата селскостопанска реколта, която доведе до спад на цените на храните, и слабото вътрешно търсене.

„Спадът на инфлацията през последните няколко години не следваше гладка тенденция, като през втората половина на 2012 г. беше отчетено временно увеличение спрямо средното за еврозоната ниво“, посочва се в доклада. Това отразява основно волатилноста при цените на стоките на глобалните пазари.

Същевременно Еврокомисията посочва, че икономическото възстановяване е слабо, като износът се възстановява с добри темпове, но вътрешното търсене остава слабо. През 2011 г. икономиката се разшири с 1,8%, през 2012 г. се забави до 0,6%, а през 2013 г. растежът се ускори до 0,9%. Според пролетната прогноза на Комисията БВП на България ще нарасне с 1,7% през тази и 2% през 2015 г. заради възстановяването на вътрешното търсене. В средносрочен план инфлацията ще зависи от доходите и ръста на продуктивността, както и от тенденциите при цените на стоките на глобалните пазари.

В контекста на валутния борд БНБ има консервативен подход по отношение на банковата регулация. Кредитният поток към икономиката остана относително позитивен, като лекият ръст на корпоративното кредитиране се компенсира от спада при потребителското. Лихвите и по кредитите, и по депозитите продължават да се понижават. Достъпът до кредитиране обаче остава ограничен за най-тежко засегнатите от кризата сектори, както и рисковите сегменти от икономиката.

Брюксел подчертава, че пикът на безработицата е бил през 2013 г. (13%). Номиналният ръст на заплатите в частния сектор е останал относително висок, особено в периода 2009-2011 г., но се забавя напоследък. Резкият ръст в първите години от кризата отразява ефектите от съкращенията, продължаващото сближаване със заплащането на труда в ЕС, недостигът на квалифицирана работна сила в някои икономически сектори, както и административното увеличение на секторните осигурителни прагове.

Що се отнася до публичните финанси, заради строгата фискална дисциплина след 2009 г. дефицитът се сви до 0,8% от БВП, но през 2013 г. се повиши отново до 1,5% от БВП заради по-слабите от очакваното приходи от данъци, както и някои допълнителни разходи, включително и увеличените разходи за пенсии. Очаква се през тази година дефицитът да се разшири до 1,9% и през 2015 г. да се свие слабо до 1,8%, а дългът да нарасне до около 23% от БВП към 2015 г.

* Актуализирано!