Малката независима държава - новият европейски идеал?

Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.

Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.

Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.

Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.

Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.

Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.

Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.

Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.

Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.

Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.

Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.