Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам


преди 11 години Ми не знам! А и мисля никой не знае - светът (вкл. тези държави) никога не е бил в такова състояние и може и да се окажеш прав и 300 хилки дълг на калпак да не са проблем. А може и да НЕ се окажеш прав и системата в един момент да се срути. Или пък (по-вероятно) да стигне до положението на Япония (тя е лабораторния опит в случая). А това за вноса на мизерници колко мислиш, че може да продължава? Едно е сигурно - дълг с лихва различна от нула оказва натиск на икономиката да се разширява (за да се плаща лихвата). А Земята все пак едно, че не е разтегаема и второ, че не съм сигурен, че има нужда да си ходим по главите един на друг (те или ние). Това ми е в дъното на разсъжденията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години С това за девалвацията и/или инфлацията съм съгласен (или банкови фалити) но.. И КАКВО? Защо подобен сценарий следва да е някакъв толкова апокалиптичен? Малко сътресение, малко протести и пак са в бизнеса. После 300 000 евро са 6 годишни брутни заплати - не ми изглежда толкова много После, освен девалвация, инфлация или банкови фалити, вариант е и да си внесеш мизерници ( българи, румънци, турци, араби, черни) за да го избачкат този дълг, или направо да изнесеш производството при тях а да оставиш добавената стойност при теб. Не е това проблем за тях, проблема е демографията, което решават чрез внос на мизерници както казах, които пък им рушат "убавото" общество. Другия проблем както писах е, до кога общия пазар ще ги търпи преди да ги ошамари или пък всички да почнат да се стремят към техния модел, в резултат на което общия пазар да се разпадне отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години http://blog.tanev.eu/inflacia-deflacia-opitut-na-yaponia/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Макар, че Япония е печатала пари в големи размери, свиването на кредитирането е компенсирало в много по-голяма степен. Кредитирането (общата стойност на кредитите в системата) се е свивало близо 5 последователни години. Цените на имотите са падали 18 последователни години. Борсовият индекс е паднал от 40 000 на 7 000. Паричните средства са се спестявали/скривали и скоростта на обръщение на парите силно се е свило. Това са класически симптоми на дефлацията, чиято дефиниция е свързана едновременно с паричната база и кредитирането. Тези, които са гледали цените на стоките или монетарните инжекции от централната банка на Япония са били далеч от истината. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всичко е свързано. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Идеал" диктуван от столица отвъд океана, която именно по този начин иска да налага по леко и с по малко разходи своето еднолично световно господство. Толкова прозрачно , че чак и обидно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблема на Япония не е дъга - проблемите са скъпа местна валута и застаряващо население отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ето, и ти не осъзнаваш голямата (и явно невидима) роля и значение на дълговете! Ами не - застоят в Япония започна преди над 20 години след спукване на най-големия ипотечен балон в историята на света (с ипотеки достигащи изплащане за 90 години от три поколения). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години хаха, 1 година средно закъснение, може би се отчита "отвън", "отвътре" усещането е поне за 2-е ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Колкото повече несигурност - толкова повече резерви :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар