Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
Асен Василев към Йотова: Ако не можеш да защитиш интереса на България, не ставаш за президент
Вучич: Румен Радев стана премиер след президентския пост, но това не го споменавате


преди 12 години Ми не знам! А и мисля никой не знае - светът (вкл. тези държави) никога не е бил в такова състояние и може и да се окажеш прав и 300 хилки дълг на калпак да не са проблем. А може и да НЕ се окажеш прав и системата в един момент да се срути. Или пък (по-вероятно) да стигне до положението на Япония (тя е лабораторния опит в случая). А това за вноса на мизерници колко мислиш, че може да продължава? Едно е сигурно - дълг с лихва различна от нула оказва натиск на икономиката да се разширява (за да се плаща лихвата). А Земята все пак едно, че не е разтегаема и второ, че не съм сигурен, че има нужда да си ходим по главите един на друг (те или ние). Това ми е в дъното на разсъжденията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години С това за девалвацията и/или инфлацията съм съгласен (или банкови фалити) но.. И КАКВО? Защо подобен сценарий следва да е някакъв толкова апокалиптичен? Малко сътресение, малко протести и пак са в бизнеса. После 300 000 евро са 6 годишни брутни заплати - не ми изглежда толкова много После, освен девалвация, инфлация или банкови фалити, вариант е и да си внесеш мизерници ( българи, румънци, турци, араби, черни) за да го избачкат този дълг, или направо да изнесеш производството при тях а да оставиш добавената стойност при теб. Не е това проблем за тях, проблема е демографията, което решават чрез внос на мизерници както казах, които пък им рушат "убавото" общество. Другия проблем както писах е, до кога общия пазар ще ги търпи преди да ги ошамари или пък всички да почнат да се стремят към техния модел, в резултат на което общия пазар да се разпадне отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години http://blog.tanev.eu/inflacia-deflacia-opitut-na-yaponia/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Макар, че Япония е печатала пари в големи размери, свиването на кредитирането е компенсирало в много по-голяма степен. Кредитирането (общата стойност на кредитите в системата) се е свивало близо 5 последователни години. Цените на имотите са падали 18 последователни години. Борсовият индекс е паднал от 40 000 на 7 000. Паричните средства са се спестявали/скривали и скоростта на обръщение на парите силно се е свило. Това са класически симптоми на дефлацията, чиято дефиниция е свързана едновременно с паричната база и кредитирането. Тези, които са гледали цените на стоките или монетарните инжекции от централната банка на Япония са били далеч от истината. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Всичко е свързано. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Идеал" диктуван от столица отвъд океана, която именно по този начин иска да налага по леко и с по малко разходи своето еднолично световно господство. Толкова прозрачно , че чак и обидно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Проблема на Япония не е дъга - проблемите са скъпа местна валута и застаряващо население отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ето, и ти не осъзнаваш голямата (и явно невидима) роля и значение на дълговете! Ами не - застоят в Япония започна преди над 20 години след спукване на най-големия ипотечен балон в историята на света (с ипотеки достигащи изплащане за 90 години от три поколения). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години хаха, 1 година средно закъснение, може би се отчита "отвън", "отвътре" усещането е поне за 2-е ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Колкото повече несигурност - толкова повече резерви :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар