Докато Шотландия и Каталуния се подготвят да гласуват своята независимост, предстоящата изборна кампания в Швеция е показателна за това как хората в малките демократични държави имат по-голям контрол над собствения си живот, пише MarketWatch.
Проучванията сочат, че след 8 години на дясноцентристко управление, което намали данъците, шведските избиратели са готови да наклонят везните в противоположната посока и да изберат лявоцентриско правителство, което се обявява за (изненада!) по-високи данъци. Целта е да бъде намален дефицитът и да бъдат насърчени повече административни услуги.
Швеция, разбира се, е пример за „социалистическата“ социална държава с високи данъци, крайно недолюбвана от американските консерватори. Освен това обаче стандартът ѝ на живот е изключително висок, средната класа има силно присъствие в обществото, нивата на неравенство и бедност са ниски, а тези на хармонията в обществото – високи.
Накратко, Швеция е, ако не рай на земята, то поне една щастлива държава.
Тя обаче не е единствена. Още няколко малки западноевропейски демокрации се радват на подобни нива на мир и благоденствие. Това са и държавите, които се нареждат най-напред в годишния „Световен доклад за щастието“, изготвян от Колумбийския университет.
Швейцария, която никой не би нарекъл социалистически рай, продължава да процъфтява. Алпийският ѝ съсед – Австрия, също се радва на завидни равнища на благосъстояние и разбирателство. Скандинавските съседи на Швеция – Дания и Норвегия, също попадат в този списък.
Всъщност, именно един австрийски икономист – Леополд Кор, вдъхновява цяло движение, наречено „малкото е красиво“, твърдейки, че малките автономни общности често предлагат по-добра и човечна среда. Неговата книга от 1957 г. „The Breakdown of Nations” описва една разпокъсана на стотици малки държави Европа.
Кор, който определено не е член на така наречената „Австрийска школа“ икономисти, повлиява на британския икономист Е.Ф. Шумахер, чиято книга от 1973 г. „Small is Beautiful” (Малкото е красиво) все още има своите последователи, които вярват, че тези идеи ще бъдат доказани някой ден.
Струва си да се отбележи, че въпреки че и Швеция, и Дания са членки на Европейския съюз (ЕС), и двете държави отказаха да приемат еврото. Норвегия и Швейцария не са членки на ЕС, но се възползват от предимствата на единния пазар чрез Европейската асоциация за свободна търговия.
Идеята е, че независимостта и автономията допринасят за доброто функциониране на демократичната система и за една по-издръжлива и гъвкава икономика. Швеция например, до голяма степен избегна ударите на световната финансова криза и последвалата я криза в еврозоната.
Наистина, Австрия прие еврото, но нейните икономика и валута са свързани с големия ѝ съсед Германия много преди идването на ЕС и единната валута и затова тя не изпита същите сътресения като останалите икономики в ЕС, които не са толкова тясно свързани с доминиращата икономика в Европа.
преди 9 години Ами на такива крупни субекти/държави като изброените по-долу/ , може да противодействат (да им съперничат)други крупни субекти, с равностоен конкурентен потенциал и вътрешно-структурна устойчивост. Т.е. или намираме принципите и концепцията, която да ни обедини (например: свободно сключване на едно-полови бракове не е никак лоша отправна точка, хаха;)) или отстъпваме в конкурентната борба на по жизнеспособните играчи със съответните последствия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Всякаква друга структура/утопия/ за абсолютно единство на толкова различни в географско, национално, културно, етнографско, интелектуално отношение, различни като темперамент, разбирания и ценности народи и страни в Европа е наивна фантазия. Още повече, че такава територия си е направо "империя". А знаем колко е "срока на годност" на империите....Иначе - ни рак ни щука...Нито суверенни държави, нито единна конструкция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години В сегашната си форма конструкцията е абсолютно недовършена и дари по-лоша от "хлабава , аморфна и тромава". И то е поради абсолютната самовлюбена глупост на дърти безполови чиновници.Но един своеобразен "федеративен" модел с общи и индивидуални правила относно данъчна, митническа и търговска политика, основани на регионален/отраслов/ принцип, би могло да противостои като конкуренция на "монолитите". Един вид цяло, но "криво" огледало. Въпрос на "конструкция" и "конструктори".... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Малка и независима, но защитавана от НАТО ? Или от Русия ? Или Китай, Индия... Малка и независима между колоси може да е само Швейцария. Все още с парите си, технологиите и ежегодно трениране на всички годни да носят пушки. Иначе и тя ще е малка, бедна, с горд, но *** народ, разпънат между Изтока и Запада, разделен на фили и фоби, емигриращи заедно към някой Рай. Гледали сме филма над 20 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Точно в такава посока ми е чуденката: възможно ли е да се конкурираме при тази хлабава , аморфна и тромава конструкция на ЕС , със съперници, които имат предимството да действат чрез много по-високо ефикасен "инструмент", какъвто предлага устройството на една държава? И това е обективната реалност с която няма какво да се направи, ако ще делим мегдан с такива конкуренти, тр. да отстраняваме слабостите си и да се стремим да изравним предимствата, които са налице при тях. Алтернативния път е да не допускаме конкуренция на наша територия, т.е. някакъв тип затворена/само -достатъчна система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."Че какво му е лошото? Зле ли са били през 80тте? По-добре живееха от нас тогава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ОК, има база за размисъл да, обаче почвам да си мисля, че това дали си "добре' или "зле" е до голяма степен въпрос на възприятия. Сега.. нямало растеж ми голяма работа, ако няма и спад, хората имат някаква работа, стига им горе долу, толкова ли е лошо това? Ето Япония като няма растеж.. еми пак са си мощна икономика, живеят относително сигурно и спокойно.. толкова ли е зле?Важното е, че те са се научили да живеят и оцеляват като общество, да градят заедно, всеки да плаща за общото и всички да се грижат за всеки, за това са и добре. За това и мизерницте ИСКАТ да ходят в тяхното общество и да стават част от него и повечето се и интегрират. Ние оцеляваме като индивиди, всеки иска да открадне от общото и да пре**бе другите и затова сме и на този хал и никой не иска да идва тук.Те са доказали че могат да си управляват държавата и обществото, а ние- че не можем. Останалото са подробности. Може да стане от време на време някой сакатлък, но ще отмине. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Гледай на какво попаднах:"Кризата върнала гърците с 30 г. назадКонфедерацията смята, че покупателната способност на получаващите минимални заплати се е върнала на нивата от 1980 г. Това означавало, че с днешна минимална заплата един грък може да купи същите стоки и услуги, които е купувал през 80-те години."http://banks.dir.bg/2014/08/19/news17240915.htmlКоето значи, че има ли намесени дългове, нищо не се знае. Дълговете са в състояние в много голяма степен да изкривят картината и да забавят ефектите от противоречията и техните проявления. А също и (както казах) да ги усилят. На гърците дълги години дълговете им създаваха усещане за благоденствие, но в един момент нещата просто стигат границата си и край. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години дава им, ама гледай, че в ЕС не можем да се разберем за елементарни неща, камо ли за обща политика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Някои неща не могат да се оценят само през погледа на числата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар