Прат: ЕЦБ може да намали още лихвите, ако перспективите се влошат

Европейската централна банка (ЕЦБ) все още има пространство за намаляване на лихвените проценти, ако икономическото възстановяване на еврозоната се забави, заяви членът на Управителния съвет на банката Петер Прат, цитиран от Bloomberg.

“Не сме достигнали физическата долна граница“, каза Прат, който е и главен икономист на ЕЦБ, в интервю за La Repubblica, публикувано в петък. „Ако нови отрицателни шокове влошат перспективите или ако финансовите условия не се адаптират в посоката и до степента, нужни за насърчаване на икономиката и инфлацията, намаляването на лихвените проценти остава част от нашия арсенал“.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги изненада инвеститорите след решението на централната банка от 10 март, заявявайки, че не смята, че ще са нужни още понижения на лихвените проценти. След изказването му еврото рязко поскъпна. В четвъртък той е заявил пред лидерите на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел, че централната банка „няма алтернатива“ на действията по паричната политика, която понижи лихвения процент по депозитите до рекордно ниските -0,4%, твърдят двама източници, запознати с намеренията.

„ЕЦБ ще иска да види въздействието на тези нови мерки, които наложи през март“, каза Бен Мей, икономист в Oxford Economics в Лондон. Той смята коментарите на Прат за сигнал, че са възможни допълнителни действия, макар и не веднага. „Това, което се опитват да сигнализират на пазарите, е, че не са приключили“.

Освен намаляването на лихвения процент по депозитите с 10 базисни пункта миналата седмица базираната във Франкфурт ЕЦБ реши и да увеличи закупуването на облигации до 80 млрд. евро на месец от 60 млрд. евро в момента и да добави корпоративен дълг към програмата. Тя обяви и нова серия целенасочени дългосрочни операции по рефинансиранe (Targeted longer-term refinancing operations, или TLTRO), което означава, че на практика ЕЦБ ще плаща на банките, за да вземат заеми, с които да кредитират реалната икономика.

Проучване на Bloomberg преди решението показа, че според икономистите физическата долна граница е -0,5%. По-дълбоки понижения на лихвата носят риска да засегнат банковата рентабилност до такава степен, че те спират кредитирането на банките и домакинствата.

Прат заяви, че в договорения пакет „има икономическа логика“ и той трябва да остане налице, докато инфлацията не се върне по устойчивия път към целта от малко под 2%. „Тя трябва да бъде устойчива, а все още не сме постигнали това“.

Прат потвърди позицията на ЕЦБ, че хлабавата ѝ политика трябва да бъде подкрепена от структурни реформи, приложени от правителствата. Драги направи същия коментар през журналисти след срещата на ЕС тази седмица.

„Ясно показах, че макар че паричната политика реално е единствената политика, двигател на възстановяването през последните няколко години, тя не може да реши някои основни структурни слабости на икономиката на еврозоната“, каза Драги.

Прат се включи и в дебата по членството на Великобритания в ЕС. Обединеното кралство ще проведе референдум на 23 юни, като в момента проучванията сочат равнопоставеност между тези, които искат да останат в блока и тези, които искат да излязат от него. Около четвърт от анкетираните казват, че не знаят или няма да гласуват.

„Brexit (излизането на Великобритания от ЕС) е част от тази тенденция, според която някои твърдят, че независимите страни могат да се справят сами по-добре, отколкото чрез колективни решения“, каза Прат. „Убеден съм, че гласоподавателите ще разберат, че националните решения са по-лоши, че трябва да укрепим Европа, а не обратното“.