ЕЦБ: Икономиката в еврозоната ще се ускори с по-бърз темп в краткосрочен план

Според моментната оценка на Евростат ХИПЦ инфлацията, базирана на хармонизирания индекс на потребителските цени в еврозоната, се е понижила до 1,2% през февруари от 1,3% през януари. Това се дължи най-вече на негативни базови ефекти при инфлацията, отчетена при непреработените храни.

Експертите пресмятат, че общата инфлация вероятно ще се колебае около 1,5% през месеците до края на годината заради текущите цени на петролните фючърси.

Измерителите на базисната инфлация остават ниски, но се очаква да се повишават постепенно в средносрочен план, подкрепяни от мерките на ЕЦБ по паричната политика, от продължаващия икономически подем, което се стимулира от все по-голямото използване на свободните мощности и нарастващите работни заплати.

Макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите на ЕЦБ предвиждат годишната ХИПЦ инфлация да бъде 1,4% през 2018 г., 1,4% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г.

В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана леко надолу за 2019 г., но остава непроменена за 2018 г. и 2020 г.

Понижението на ХИПЦ инфлацията при енергията през 2018 г. и 2019 г. се очаква да компенсира напълно повишението на базисната инфлация, като ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, ще се повиши от 1,1% през 2018 г. до 1,5% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г.

Рисковете пред платежната система

В най-новите прогнози на анализаторите се предвижда бюджетният дефицит в еврозоната допълнително да се понижи през прогнозния хоризонт главно в резултат от благоприятните условия в рамките на икономическия цикъл и намаляващите лихвени плащания.

Общата за еврозоната фискална позиция, според прогнозата, ще остане като цяло неутрална средно за периода 2018–2020 г.

Макар че съотношението „държавен дълг/БВП“ в еврозоната се понижава, то все още ще бъде високо. Предвид икономическото оживление се налага ново натрупване на фискални буфери.

Кредитирането се засилва

Паричният анализ сочи, че широките пари продължават да се увеличават стабилно – с годишен растеж от 4,6% през януари 2018 г., без промяна спрямо предходния месец, отразявайки влиянието на мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи от държане на средства в най-бързо ликвидни депозити.

Тесният паричен агрегат М1– бързо ликвидните пари, които включват паричната база в бизнеса и населението, безсрочните влогове и депозити в търговските банки,  допринася в най-голяма степен за растежа на широките пари.

В ЕЦБ отчитат, че напредва и процесът по възстановяване на растежа на заемите за частния сектор.

Специалистите констатират, че пренасянето на мерките по паричната политика продължава да оказва подкрепа за условията на кредитиране за фирми и домакинства, за достъпа до финансиране, особено на малките и средните предприятия, и съответно за кредитните потоци в рамките на еврозоната.