Ако съдим по новините енергийният преход е всъщност борба между зелените идеолози в управлението и научните среди срещу по-реалистично настроения частен сектор, който вижда, че изкопаемите горива имат предимство. Но ако "следваме пътя на парите", картината е точно обратната, пише в коментар анализаторът на Bloomberg Дейвид Фиклинг.
Той посочва, че по данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) делът на частните инвестиции, които са свързани с изкопаемите горива - петрол, природен газ и въглища, намалява от около 50% през 2015 г. до около 28% днес. А публичният сектор инвестира все по-голяма част от парите си, тоест средствата на данъкоплатците, в изкопаемите горива - например чрез субсидии за въглищни централи, за да бъде електроенергията, която произвеждат, конкурентна на пазара.
Вашингтон похарчи 700 млн. долара, за да подкрепи въглищните мини, и към 1 млрд. долара, за да откаже TotalEnergies и други инвеститори от проекти, свързани с вятърна енергия в крайбрежието, а вместо това да вложат пари в петрол и природен газ.
Фликинг отбелязва, че заради затварянето на Ормузкия проток правителствата по света отново подкрепиха този сектор - една от първите мерки в много страни беше премахване или намаляване на данъци и акцизи върху търговията с горива, както и директни субсидии за домакинствата заради високата цена на горивата.
Според проучване на Програмата на ООН за развитие тези мерки през 2026 г. ще костват общо 1,1 трлн. долара. Ако средната цена на петрола за цялата година се задържи на ниво от 110 долара барел, държавната подкрепа за изкопаемите горива ще достигне 1,43 трлн. долара. Толкова бяха похарчени и при предишната енергийна криза - в началото на войната в Украйна през 2022 г.
Ситуацията изглежда шокираща повече от 10 години след Парижкото споразумение за климата дори и в Европейския съюз (ЕС), смятан за "бастион на зелената енергия", смята Дейвид Фиклинг. Той цитира данни, според които субсидиите от държавите вобщността за изкопаемите горива през 2024 г. са достигали 97 млрд. евро, което надвишава парите за зеления сектор - 76 млрд. евро.
Нещо повече - правителствата често заявяват, но реално не насърчават навлизането на зелената енергия. Във Великобритания например, ако едно домакинство се отоплява с термопомпа и използва енергийната мрежа, в която зелените енергоизточници имат дял от 68%, плаща такса за зелена енергия, а собствениците на бойлери на газ не плащат за емисиите, които емитират.
Субсидии за чиста енергия също съществуват, но не навсякъде, се казва още в коментара. По данни на МАЕ от 2020 г. досега правителствата са инвестирани 480 млрд. долара за нискоемисионна енергия.
В същото време горещите вълни стават все по-интензивни и отнемат живота на хиляди европейци всяка година.


Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
България с втория най-силен летен туристически пик в ЕС, изпреварена само от Хърватия
7057 души получават пенсия и заплата в МВР
Оптимизмът може да удължи живота, показват изследвания
Идват бури и градушки: Къде ще бъде най-опасно?
ЕС оценява риска за банките от екстремните горещини
На фона на скандалите ФИФА излиза с рекордни приходи от Световното
Застрахователите на "Северен поток" избегнаха иск за €580 млн. за взривовете
Пазарът на труда в САЩ губи инерция, но остава стабилен
Великолепната седморка стана жертва на AI пазарна ротация
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Ерос Рамацоти и бившата му жена отпразнуваха сватбата на дъщеря си Аурора
Литва оглавява НАТО по разходи за отбрана
Полска антикорупционна активистка е убита в Еквадор?
ВАС отмени спирането на конкурса за европрокурор, решено от кабинета "Гюров"
Дженифър Лопес като модерна Одри Хепбърн на сватбата на Тейлър Суифт и Травис Келси