Китайското влияние и европейските пари се срещат в малък хърватски град

На близко разстояние от рибарското селище Бриеста, където скалистото крайбрежие на континентална Хърватия се слива с Адриатическо море, бетонен пристан „докосва“ синия хоризонт.

Той е част от изоставен проект за мост и напомня как силите на историята и враждуващите политици провалят област с население от около 100 хил. души. Сега той се е превърнал в нов символ – на сливането между ползите от членството в ЕС и растящото влияние на Китай, пише Bloomberg.

Благодарение на членството на Хърватия в съюза планът на стойност 526 млн. евро (621 млн. долара) е възроден. Китайската държавна компания China Communications Construction Group планира тази година да рестартира проекта, спрян през 2007 г. ЕС се съгласи да осигури 85% от финансирането, а хърватското правителство трябва да предостави останалата част. Четирилентовият мост, който ще намали времето за пътуване до някои части на полуостров Пелешац с няколко часа, ще бъде открит през 2021 г.

„Мостът е нашето спасение“, казва 38-годишният Здравко Лазич, докато хвърля току-що уловени стриди в покрити със сол кофи на малкия каменен док в Бриеста. „Може би няма да е толкова спокойно след построяването на моста, но той ще доведе туристи и ще задържи хората“, допълва Лазич.

Китай вече има силно присъствие в Европа, като притежава от пристанища в Испания, Гърция и Белгия до летище в Германия. Страната се насочва и към бившите комунистически страни от Източна Европа с инвестиции, вариращи от ветропаркове в Полша и пивоварна в Чехия до сектора на софтуерното инженерство в България и производството на автомобилни части в Унгария. Инфраструктурните проекти са особено популярни, включително международното летище в албанската столица Тирана, корабен терминал в румънския пристанищен град Констанца и подобряване на високоскоростна жп линия, свързваща унгарската и сръбската столица.

Проектът за мост е съсредоточен върху полуостров Пелешац, в най-южната част на Хърватия, по-голямата част от който е разделен от основната част на страната от 9-километрова крайбрежна ивица, която осигурява достъп по море до Босна и Херцеговина.

„Ние не сме остров, но се чувстваме като такъв. Чувстваме, че не сме истинска част от ЕС, наясно сме с това териториално разединение“, казва Ведрана Келехер, собственик на хърватския отдел на консултантската компания Savills, който е съсредоточен върху недвижимите имоти в страната.

Труден достъп

Не целият регион е в застой. Най-популярният град в страната е Дубровник, където туризмът процъфтява отчасти благодарение на ролята му в сериала на HBO „Игра на тронове“ и в „Междузвездни войни“ VIII. Но дори оживеният Дубровник, обявен за световно културно наследство, е труден за достигане с кола от останалата част на Хърватия и все пак градът рязко контрастира с дългия 64 км остров Пелешац.

Дом на 8 хил. души и някои от най-добрите лозови масиви в страната, той също така е най-неразвитата част от адриатическото крайбрежие в Хърватия заради трудния достъп. Град Трпан, например, се намира на около 10 км от континенталната част, но посетителите трябва да пътуват с кола над десет пъти повече по крайбрежието, като влизат и излизат от Босна и Херцеговина, или да вземат ферибот, който се движи четири пъти на ден и има ограничен капацитет, което означава, че могат да бъдат блокирани през нощта.

„Преминаването през два гранични пункта прави пътуването непредвидимо, а през лятото може да са необходими часове. Мостът ще промени това“, казва кметът на Дубровник Мато Франкович.

Тласък за икономиката

Връзката над морето ще осигури мигновен достъп. Тя ще добави 7,2 процентни пункта към икономическия растеж на областта в идните 15 години и в същото време ще повиши заетостта, като увеличи търговията и туризма, показва изследване на правителството от 2006 г. Стремежът на Хърватия да се присъедини към Шенгенското безвизово пространство ще получи подкрепа, ще има ползи и за околната среда чрез отклоняването на милиони коли на година от задръстения еднолентов граничен пункт с Босна.

Освен това ще бъде завършен план, чиято подготовка отне десетилетия. Проектът се появява за първи път през 90-те години на миналия век след разпадането на Югославия, но не е постигнат особен напредък заради кървавата война, която опустоши голяма част от региона, включително Дубровник. В крайна сметка строителството започва през 2007 г., но последвалата световна икономическа криза хвърля Хърватия в рецесия и финансирането секва.

„Разгневен съм, че чакахме толкова дълго. Но по онова време Хърватия нямаше финансовите възможности да построи моста сама“, казва Никола Доброславич, управител на област Дубровник.

В континенталната част строителството вече води бизнеса в селището Комарна. Ресторантите се разрастват, появяват се нови, готови да обслужват строителните работници. От другата страна, на залива ще е необходимо повече време. В Трпан хотелът до фериботната линия почти не се е променил от времето на социализма. В горната част на полуострова заведенията за хранене са оскъдни, въпреки че пресните стриди са в изобилие.

„Пелешац остана неразвит, защото достъпът до него не беше лесен. Когато пристигнат туристи, инвеститорите също ще дойдат“, казва Ведрана Келехер от Savills.