Германия предотврати кризата, но на каква цена?

Какво отстъпление. И колко в германски стил. След като една седмица обещаваха революция, социалдемократите в Германия се отказаха на следващата, надявайки се, че никой няма да забележи. Както често се случва в съвременната германска политика, разцеплението беше избегнато в името на стабилността, откритият конфликт беше заменен с потиснато безпокойство, а движението със статичност, пише Андреас Клут в коментар за Bloomberg.

На 30 ноември социалдемократите изглеждаха твърдо решени да напуснат ненавижданата от тях коалиция с консервативния блок на канцлера Ангела Меркел, след като избраха двама лидери, които обещаха точно това. Германия трябваше да има ново правителство. ГСДП щеше да се оттегли в опозиция, за да ближе раните си и да си възвърне идеологическата чистота.

Но по време на днешния конгрес на ГСДП треската се успокои. Новите лидери Саския Ескен и Норберт Валтер-Борянс направиха чуден преход от пламенни левичари към смирени функционери. Вместо да смъмрят коалиционните си партньори, те просто предложиха промени в политиката – по-висока минимална заплата, повече държавни инвестиции и други такива неща.

ГСДП, която е старомодна и безидейна партия, не искаше да бъде част от нова „голяма коалиция“ с дясноцентристкия блок в Германия – четвърта в следвоенната история на страната и трета при управлението на Меркел. Но в началото на 2018 г. това се наложи, след като всички останали варианти за коалиция се провалиха. Един от техните ръководители, президента Франк-Валтер Щайнмайер, ги тласна към коалицията.

Той го направи в съвсем германски стил, като говори с всички за това колко е важно да има „стабилност“. По-малки страни в Европа (като Белгия например) може понякога да имат парламенти без ясно мнозинство или правителства на малцинството или да свикват предсрочни избори. Но за най-голямата икономика на Стария континент подобна несигурност е неприемлива. Ескен и Валтер-Борянс слушаха сходни речи от по-възрастни членове на партията през цялата седмица.

Този рефлекс за крачка назад от ръба е дълбоко вкоренен в германската история. Силният страх на страната от нестабилност датира от времето на Ваймарската република, когато в парламента имаше средно 14 партии, а управляващите коалиции бяха стабилни колкото браковете в Холивуд. Недоверието към страстите в политика, определяни от германците като демагогия, идва от това, което последва Ваймар. Избирателите на определена възраст се ужасяват от пламенната реторика или вербалните атаки, които са ежедневие във Вашингтон или Лондон.

„Заради Хитлер палитрата от съвременна германска политическа реторика е преднамерено стеснена, предпазлива и скучна“, смята британският историк Тимъти Гартън Аш, който следи Германия от десетилетия.

В момент, когато САЩ, Великобритания и други страни изглеждат парализирани от поляризацията, тази култура на консенсус и умереност изглежда като проява на сила. Това, което ГСДП направи тази седмица, със сигурност е нормално. Миналата година външният свят се притесняваше, че правителството на Меркел може да падне заради ожесточен спор между нея и вътрешния министър. След това, сякаш нищо не се е случило, двамата отново се появиха усмихнати заедно. За 70 години следвоенна демокрация имаше точно един дворцов преврат (през 1982 г.) и той почти не промени политиката. През 2015 г. 81 на сто от германците смятаха стабилността за национална сила.
В ново допитване обаче само 57% бяха на това мнение, отчасти защото цената на тази култура на консенсуса става все по-ясна.

Един от страничните ефекти е, че прекомерният центризъм засилва крайните партии. Докато традиционните партии са обвити в мъглата на компромиса, лявоцентристите и дясноцентристите стават по-видими за обикновените избиратели. Притеснени от липсата на ясен избор, мнозина се обръщат към радикални и популистки партии. На последните избори християндемократите и социалдемократите общо събраха 38%. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и крайнолявата партия „Левица“ имаха общо 27%.

По-невидимата цена на прекомерните компромиси е, че те водят до мислене в ограничен мащаб и загуба на динамика. За 14 години при управлението на Меркел Германия не е задействала нито една голяма икономическа реформа. Тя помогна за управлението на международни кризи, но не посмя да формулира визия нито за еврозоната, нито за Европейския съюз. Консерваторите в коалиционния блок не искат фискални стимули, а социалдемократите се плашат от повишаване на разходите за отбрана. И така нататък.

В момент на ускоряване на промените традиционните партии изглеждат тромави. Автоматизацията и изкуственият интелект ще разстроят трудовите пазари и ще заплашат германските компании в промишленото производство.

Геополитически ЕС рискува да бъде притиснат между недпредсказуемите САЩ и намиращия се във възход Китай. Но германското правителство продължава да води спорове на дребно.

Стабилността е по-добра от хаоса и конфликтите. Но ако тя се превърне в тихо доволство и стагнация, ще върне страната назад. Ако тази страна е най-голямата в ЕС, това е голям проблем за целия континент.