След като си осигури повече правомощия във властта с промени в конституцията на Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган обещава пак да действа с размах със законовите промени. Точно както преди четири години, обещанието предизвиква политическа буря, но този път – както твърдят опозиционните политици, Ердоган иска точно това.
Обещанието на турския президент да се стреми да върне действието на харта, приета за първи път от военна хунта през 1982 г., е ход, който може да изглежда, че цели да укрепи демокрацията. Опозиционните партии в Турция обаче виждат опит за отклоняване на вниманието от трудностите за икономиката, управлявана лошо от авторитарния Ердоган и неговата все по-непопулярна партия.
„Тук става въпрос за предотвратяване на нашите граждани да видят истинските проблеми“, коментира Али Бабаджан, бивш министър на икономиката при Ердоган, а сега председател на опозиционната партия DEVA. „Никога не бива да ставаме жертва на усилията за отклоняване на обществения дневен ред“, допълва той.
Без мнозинство
Мотивите на Бабаджан и други партийни лидери съвпадат с парламентарната аритметика: коалицията на Ердоган от консерватори и турски националисти е с 23 места по-малко от мнозинството, необходимо за препращане на важни законови промени към плебисцит.
Нещо повече, официалните лица признават, че предложението за реформа не е напреднало много повече от президентските размишления и няма очаквания, че Ердоган планира да върне правомощия на националното събрание - искане, отправено от водещи негови съперници.
Всяко преразглеждане би затвърдило ролята на новата политическа система в Турция според визията на Ердоган, посочва човек, пряко запознат с конституционните му планове, който е поискал от Bloomberg да не бъде идентифициран.
„Диктаторите не искат демократична конституция, основана на правата на човека", казва и главният опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу, ръководител на Републиканската народна партия, в интервю за новинарския сайт Yetkin Report, публикувано в понеделник.
Удар по популярността
Като критикува настоящата конституция, Ердоган често споменава организация, създадена от военните, за да следи отблизо университетите в страната. Той отива обаче още по-далеч - президентските правомощия за избор на лоялни университетски ръководители бяха разширени и през последните седмици десетки студенти в Истанбул, които протестираха срещу точно тези назначения, бяха арестувани.
Популярността на Ердоган пада, тъй като икономиката и валутата бяха отслабени от кавгите със САЩ и Европа, както и пандемичните ограничения. Безработицата и цените се повишиха, а партията на президента загуби местните избори както в икономическия център Истанбул, така и в столицата Анкара.
Икономиката на Турция се възстановява по-бързо от спада от коронавирусната криза в сравнение с подобните ѝ икономики, но това си имаше своята цена.
Зетят на Ердоган Берат Албайрак, който през октомври подаде оставка като икономически министър, се оценява, че е похарчил 100 млрд. долара от турските чуждестранни резерви в подкрепа на валутата в опит да направи кредитна експлозия. Ипотеките и потребителските заеми при отрицателни реални лихви поддържаха икономиката, но и двуцифрената инфлация, увеличавайки дефицита по текущата сметка на Турция и в крайна сметка дерайлираха лирата.
След като смени Албайрак и управителя на централната банка, Ердоган заяви, че нацията трябва да преглътне „политиките на горчиви хапчета“ с по-високи лихвени проценти. Стабилизирането на икономиката ще изисква забавяне на кредитирането, което в крайна сметка ще означава по-бавен темп на създаване на работни места.
Предизвикателната икономическа перспектива дава на президента основание да измести фокуса. През по-голямата част от изминалата седмица Ердоган атакува студентите, протестиращи в Истанбул, твърдейки, че проблемът е предизвикан от ЛГБТ общност, която няма място в турската култура.
Управляващата партия представи митингите като пример за турски елит, който се стреми да подкопае Ердоган. Неговите противници виждат нещата по различен начин. „Те хвърлиха топка прежда пред хората", каза в четвъртък лидерът на опозиционната партия IYI Мерал Акшенер, която използва турска поговорка за опит да се отвлече вниманието. „Тук става дума за потискане на гласа на майки, които не могат да хранят децата си, индустриалци, които не могат да произвеждат, и търговци, които са загубили бизнеса си“, допълва тя.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?