Колко струва Ердоганомиката на турците?

Последвалият спад в реалните приходи от турските активи и силната изменчивост на лирата сплашиха чуждестранните инвеститори. Турските граждани започнаха панически да обменят лирите си за чужди валути, за да съхранят спестяванията си от инфлацията. Затова негативната реална лихва и интервенциите на централната банка на валутните пазари чрез продажбата на девизи от миналата седмица не могат да продължат дълго и само ще доведат до допълнителна загуба на доверие и на способността за въздействие върху инфлационните очаквания.

Стабилността на цените е един от основните стълбове на устойчивото развитие. В непредсказуемата инфлационна среда инвестициите ще намаляват. Решения като допълнително орязване на лихвите - с което се цели да се стимулира търсенето - само ще продължат инфлационните тенденции и ще отложат за още по-далечно време възможността за по-значим икономически растеж.

Иинфлационният натиск ще продължи. "Предвид липсата на независимост, на прозрачност, на авторитет и на ефективна комуникация, за централната банка ще става все по-трудно да овладее инфлацията и да стабилизира цените. Ако компаниите, които сега понасят щети заради инфлацията, видят, че централната банка не е в състояние да я контролира, те ще преразгледат бизнес плановете си. Така очакванията за инфлация ще се превърнат в истинска инфлация", казва Йешилташ.

Спорде Чакмак ако говорим за 30, 40 или 50 процента, по мое мнение, нещата вече са изпуснати. "По отношение на настоящата инфлация - държавната статистическа служба я оценява на 21 процента, нещата вече са изпуснати. Очаквам в много скоро време инфлацията да наближи 30 процента", допълва той.

За да се спрат процесите без повишаване на лихвите, ще трябва огромен приток на капитал в страната. Защото крайният резултат от настоящата политика е изтичането на чуждата валута. Хората може и да имат девизи в сметките си, но държавата, публичният сектор нямат, подчертава той. Централната банка разполага с известни резерви, най-вече в злато, и около 30-40 милиарда долара във вид на суап. Суапът всъщност е козметична поправка в счетоводния баланс. А суап сделките на централната банка са краткосрочни и не съм сигурен, че са полезни за интервенции на валутните пазари, казва още експертът.

За да се задоволи голямото търсене, на Турция е необходим приток на долари и евро. Сегашната реална лихва (разликата между номиналния лихвен процент, определен от Централната банка, процента на инфлацията) е негативна - може би минус 5 процента, и ще стане още по-негативна, ако номиналната лихва не бъде повишена. При това положение, разбира се, лирата става още по-непривлекателна за „горещите“ (спекулативни) пари.

Да бъдат привлечени „студени“ пари, т.е. преки чуждестранни инвестиции, е трудно, защото за това е необходима финансова стабилност. Финансовата стабилност произлиза от стабилността на цените, а тя - от стабилния икономически растеж. Такъв е редът на нещата според икономическата теория. По тези причини не съм сигурен, че негативните тенденции могат да бъдат спрени без промяна в монетарната (в лихвената) политика", уточни Чакмаклъ.

"Решението на проблема е много просто. За да постигнем стабилност на цените, независима и авторитетна централна банка е задължително условие. Прозрачността и ефективната комуникация са формулата за успешна монетарна политика", заяви Чакмаклъ.

"Да се върнем към 8-10 процента инфлация ще е относително лесно, защото силните институции потискат рисковата премия. Истинското предизвикателство е във факта, че дори в най-добрите години за турската икономика (преди 2008 г.) не можахме да сведем инфлацията до 2 или 3 процента, както е в развитите държави, които сега „страдат“ от „голямата“ инфлация от 5 процента. Затова е необходима коренна промяна в нагласите на турците. Инфлацията, в крайна сметка, почива до голяма степен на очакванията (за едно или друго развитие на икономиката)", казва още той.

Проблемът със зависимостта на Турция от вноса трябва да бъде решен чрез преструктуриране на турската икономика. "Това всъщност е реалният проблем. Никой не може да обвини управляващите за желанието им да преструктурират икономиката, така че да е по-ориентирана към домашното потребление на полуготови продукти. Потребителските стоки са само 8-9 процента от вноса. Почти 80 процента се състои от чужда полуготова продукция", допълва той.

За преструктуриране на икономиката обаче са нужни инвестиции. Управляващите се опитват да ги осигурят чрез експанзия на вътрешното кредитиране. Това е историята от последните 5 години, но не виждаме никакви успехи в тези усилия, заключават експертите.