Хедж фондовете ли са новите "твърде големи, за да фалират" чудовища в САЩ?

Регулацията на хедж фондовете в САЩ има порочен ефект, който обаче бе напълно предвидим, пише Джон Карни, старши редактор в CNBC.

Големите фондове стават все по-големи, известните фонд мениджъри трупат все повече активи под управление, а конкуренцията от новосъздадени хедж фондове намалява.

Бариерите за влизане в този бизнес и разходите за спазване на регулациите се повишиха драматично. Нов фонд може да стартира вече с поне 100 млн. долара активи, за да бъде ефективен, твърди Хестър Плъмридж от Heard On The Street. Преди няколко години бяха необходими само 50 млн.

Голяма част от това се дължи на новите регулаторни изисквания и правила за отчитане, както в САЩ, така и в Европа. Изчезването на фондовете, инвестиращи в други фондове – до голяма степен резултат от скандала Мейдоф – допринесоха допълнително за проблема.

Резултатите са очевидни. Възникна вълна на консолидация в сектора, при която някои от най-големите имена погълнаха други фондове. Върви и скрита консолидация, при която портфолио мениджъри, които иначе биха основали своя компания, търсят убежище в големите фондове.

Никоя от тенденциите в сектора на хедж фондовете обаче не е резултат от отношенито риск/възвръщаемост. Мениджърите от големите фондове например не се представят по-добре от тези на малките компании. Просто правилата на играта се промениха в полза на големите играчи.

Това несъмнено ще изведе на преден план риска „твърде големи, за да фалират” и при хедж фондовете. Точно както различните регулации подготвиха почвата за универсалните мега финансови институции и колосалните инвестиционни банки, в името на контрола върху сектора на хедж фондовете се създават центрове на систематичен риск.

Изкушаващо е да наречем това непредвидена последица, но можем ли да го направим, след като тя бе толкова предвидима? През май 2010 предупреждавах за възможния ефект, припомня Карни.

Не мисля, че е прекалено цинично да кажем, че това бе преднамерен резултат от новите регулации в сектора, казва той.

Утвърдените мениджъри на фондове може и да нямат достатъчно влияние във Вашингтон, особено в сравнение с банките, но то със сигурност е значително по-голямо от това на новите фондове. Никак не е случайно, че новите правила работят в полза на големите играчи.

Регулаторните органи също така предпочитат да работят с малък брой големи институции, вместо с голям брой малки. Така нещата изглеждат по-малко хаотични, по-управляеми. Консолидацията е един от начините да се постигне желаната от регулаторите хомогенност.

Всичко това, разбира се, не прави финансовата система по-стабилна, а напротив – тя става по-крехка, което значи, че е по-вероятно да се наложи да получи помощ от данъкоплатиците.

Друг проблем е, че на разрастващите се големи хедж фондове ще става все по-лесно да искат услуги от правителството. Инвеститорите ще доловят това предимство и ще наливат още повече средства в тези мастодонти.

Вече сме гледали този филм на Wall Street и знаем как свършва, посочва Джон Карни. Защо, за бога, повтаряме сценария с хедж фондовете, пита той?