Негативните лихви могат да доведат до ръст на лихвите по кредитите

На тазседмчното си заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще прилага негативен лихвен процент от -0,1% върху свръхрезервите, които банковата система в еврозоната държи при ЕЦБ над минималния задължителен резерв.

Свърхрезервите се появиха като резултат на неконвенционалните мерки за стимулиране на икономиката, облекчение на банковата система и контролиране на пазарите на държавен дълг в периферията на еврозоната. Официално тези мерки са известни като Дългосрочни операции по рефинансиране (LTROs) и Програма за изкупуване на ценни книжа (SMP), но неофициално на тях се гледа като на парично „печатане“.

Идеята, стояща зад новата монетарна политика, бе следната: ЕЦБ извършва операции по изкупуване на държавни облигации и рефинансиране на банковата система в еврозоната с новосъздадени пари, което води до увеличение на паричната маса. От своя страна банковата система „паркираше“ тази допълнителна ликвидност обратно в ЕЦБ под формата на „свръхрезерви“.

Това поведение на банките създава главоболия на ЕЦБ, тъй като запушва каналите на парична трансмисия, намалява ефективността на монетарната политика и напрактика не води до желания ефект от Марио Драги и компания – увеличаване на паричното предлагане през кредитите, увеличаване на инфлацията и съживяване на икономиката, което да доведе до покачване на заетостта и доходите.

ЕЦБ прилагаше нулев лихвен процент върху резервите, надхвърлящи минимално изискуемите. Занапред банките в еврозоната ще трябва да плащат 0,1%, ако желаят да поддържат свръхрезерви при ЕЦБ.

Идеята на централната банка е ясна: да предизвика банките да развържат „кесиите“ и да се отърват от излишния кеш (резерв) като най-накрая ускорят кредитирането. В противен случай печалбите ще пострадат. В крайна сметка кредитирането е рисково начинание и като такова изисква прилагането на по-висока цена от тази по финансирането му, което пък увеличава нетното богатство.
Само че реалността е такава, че ако имаше кого да кредитират, на банките нямаше да се налага да държат свръхрезерви при ЕЦБ. Липсата на достатъчно платежоспособно търсене, което да оправдае риска, стои зад „спящите“ резерви в пасива на баланса на ЕЦБ. И налагането на негативна лихва върху тях няма да промени това.

Дори Марио Драги и ЕЦБ застават зад позицията, че проблемите на еврозоната са структурни и понастоящем монетарната политика единственото, което може да направи, е да даде повече време на политиците да извършат необходимите реформи.

Друга възможност, стояща пред банките, е да прехвърлят „бремето“ на негативната лихва върху своите вложители. С други думи вложителите да бъдат таксувани поради, това че държат парите си на безсрочен депозит в съответната банка. Но една банка едва ли би рискувала с подобен ход, тъй като това може да окаже натиск от страна на спестителите, загуба на клиенти и дори ликвиден риск.

Друга възможност е европейските банки да прехвърлят тежестта на негативната лихва върху кредитополучателите, което напрактика означава контра-продуктивност на иначе добрия замисъл, стоящ зад решението на ЕЦБ да въведе отрицателни лихви.

Този „токсичен“ ефект ще резултира в намаление на кредитирането или намаление на ръста на отпусканите заеми. Впрочем това е и опитът на Дания от 2012 г., когато Датската централна банка (ДЦБ), макар и в друг контекст, реши да въведе отрицателни лихви по същите тези свръхрезерви на банковата система. Решението беше продиктувано от решението на ЕЦБ да смъкне лихвите, както и от политиката на ДЦБ на поддържане на плаващ валутен курс на местната валута към еврото в определени граници, което задължително изисква лихвен паритет между еврозоната и датската икономика.

В резултат на това датските банки увеличиха лихвите по отпусканите от тях кредити.