Експерт: До края на годината у нас може да има проект за фабрика за батерии от ново поколение

До края на годината е възможно да бъде обявен проект за българска гигафабрика за новия стандарт LFP батерии. Това заяви Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, в предаването „Футуризъм“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той съобщи, че тя ще бъде една от първите на континента. „Европа чрез програми като Innovation Fund Europe стимулира нови производства, но има нужда от огромни инвестиции, за да навакса изоставането си. Не говорим само за автомобилната индустрия, а за цялостния процес по електрификация, тъй като същите батерийни клетки се използват и в съвременните сгради, в индустрията и за системите за съхранение на енергия“, посочи Станиславов.

Той обясни, че с нарастването на дела на електромобилите в Европа расте и натоварването върху електропреносната система, нуждите от публични зарядни станции и батерии с по-дълъг живот.

„За да се покрие бъдещето търсене, до 2030 г. ще трябва да се появят 76 нови фабрики и гигафабрики за батерии със среден капацитет от 24 гигаватчаса годишно. Гладът за този тип продукти ще бъде огромен в следващите години, а България има възможността да изгради една от първите фабрики в Европа за новия стандарт батерии“, коментира експертът.

По думите му електрическата мрежа ще изисква огромни инвестиции и на държавите ще им се наложи да ги правят най-много във военната индустрия в електропреносната мрежа. Станиславов отбеляза, че в момента Китай държи над 70% от световното производство, а при някои технологии като железофосфатните (LFP) батерии – почти 100%.

„Тази технология в момента се налага като водеща както за енергетиката, така и за задвижването на камиони, автобуси и тежкотоварни автомобили. Тези батерии са  по-евтини, по-безопасни и с много по-дълъг живот (до 10 хиляди цикъла)“, каза още изпълнителният директор на Аутомотив Клъстер България. Той добави, че пробегът с батериите при електромобилите вече не е проблем, като превозни средства с над 900 км пробег вече съществуват, а рамките на 1-2 година ще навлизат масово модели с 1000 км.

По думите му „повече от тази издръжливост на батериите е лишена от смисъл, по-големите батериите означават и по-високи производствени разходи. „Индустрията вече е достигнала до етап, при който пробегът на една луксозна електрическа кола ще бъде абсолютно сравним с този на една конвенционална кола и това е благодарение на развитието на технологиите за батерии“, посочи Станиславов.

Той подчерта, че в „развитието на автомобилната индустрия се случват три-четири големи революции едновременно“. Експертът поясни, че електрификацията се налага като водещата технология, но по-големите иновации произтичат от автомобили, които са изградени около софтуера, а не около механиката. И отчете, че се задава масова автоматизация и роботизация на производството. „Много скоро ще има т.нар. „тъмни фабрики“ – където всъщност няма да има нужда да светят лампите, защото няма да има хора“, каза още Станиславов.

Кои са предизвикателствата пред масовото навлизане на автономните автомобили по европейските улици и пътища? Какво включва прецизното автономно шофиране? Какви са основните проблеми при зарядната инфраструктура? Как стои въпросът с електрическите камиони? Какви са опитите на ЕС да се занимава с политиките в автомобилния сектор?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.