Съдът на Европейския съюз постанови в четвъртък, че България е ограничавала конкуренцията при създаването на мултиплексите. За нарушенията страната е заплашена от глоба от над евро на ден. Делото започна по настояване на Европейската комисия заради нарушена конкуренция при избора на мултиплекс оператори.
С решението си съдът в Люксембург потвърждава опасенията на ЕК,че България е ограничила без основание броя на дружествата, които могат потенциално да навлязат на пазара, като е дала пет разрешителни за мултиплекси само с два конкурса през 2009 г.
Чрез алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения, с които броят на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (т. нар. мултиплекси), е ограничен до два, България не е изпълнила задълженията си относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.
Освен това и критериите за подбор в конкурсните процедури са били прекомерно ограничителни, като са били отхвърлени кандидати, свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, действащи само извън България. „Забранявайки на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и на свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за мултиплексите, страната ни не е изпълнила друго свое задължение – за общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)“, пише в решението на съда.
Макар да е възможно да се приеме, че оператор, който е вертикално интегриран — в смисъл, че осъществява едновременно дейност като доставчик на телевизионно съдържание и като мултиплекс оператор, би могъл да даде предимство на своето съдържание пред това на конкурентните доставчици, подобна опасност от засягане на конкуренцията ще бъде налице единствено ако този интегриран оператор е получил разрешение да излъчва телевизионни програми на българска територия, се казва в становището на съда.
Групирането на първоначалните пет честоти в два пакета, предоставени за срок от 15 години на двете предприятия, спечелили проведените през 2009 г. конкурси, е осигурило на тези предприятия предимство, което може да засегне съществено възможността на всяко друго предприятие да предоставя същите електронни съобщителни услуги или да осъществява същата електронна съобщителна дейност на българска територия при равностойни по същество условия, счита съдът, като по този начин застава напълно на страната на ЕК.
За делото, което Eвропейската комисия подготви срещу държавата ни във връзка с провеждането на конкурсите за издаване на разрешения за изграждането на мултиплекси, стана ясно още в началото на 2012 г.
Припомняме, че в началото на 2013 г. служебното правителство на Мартин Райков даде седмия мултиплекс на сателитния оператор “Булсатком”. През март 2013 г. служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиан Кръстев заяви, че ще проведе разговори с ЕК, за да бъде отложена наказателната процедура срещу България. Въпреки всичко обаче наказателната процедура срещу страната ни не бе прекратена.
"Следва да се припомни, че наличието на неизпълнение на задължение трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок, а последващите промени не могат да се вземат предвид от съда", пише в становището.
Днес съдът реши освен това България да заплати съдебните разноски по делото. В решението не се посочва каква е сумата, но вероятно няма да бъде никак ниска заради проточилия се четири години казус.
В края на януари 2012 г. стана ясно, че компанията DVB-T е подала жалба до ЕК, защото е обжалвала конкурсите, но ВАС е отхвърлила иска ѝ. От компанията заявиха, че ЕК ще реши, че България е нарушила евродирективи, като е допуснала концентрация на мултиплексите в две компании, за които има подозрения, че са свързани помежду си.
Шестте мултиплекса бяха дадени на словашката Towercom (две честоти) и латвийската Hanu Pro (четири). Двете компании са пряко или непряко свързани с мажоритарния собственик на вече затворилата Корпоративна търговска банка - Цветан Василев, който е представител на кипърската Mancelord Limited, която държи 50% от НУРТС - мрежата за разпространение на телевизионния и радиосигнал. НУРТС купи Towercom и се преименува на "НУРТС диджитал". Hanu Pro пък представи банкови гаранции от Корпоративна банка и обяви, че ще ползва мрежата на НУРТС, защото в противен случай стойността на проекта й ще скочи най-малко три пъти.


ПБ: Оптималният срок за ВСС е юли, главен прокурор - през септември
Ограничения за стрелба над села възпрепятстват защитата от градушки
НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт
Радев: Въпрос на време е българските продукти да изчезнат напълно от трапезата
„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Л. Динев: Китай вече не копира Запада, а го изпреварва технологично
Борса с човешко лице: Как пазарите в Румъния и Полша станаха най-големите в ЦИЕ
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ
Могат ли САЩ и Китай да намерят ново взаимодействие?
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
МВР обясни защо не работи картата за катастрофите в страната
Проверяват Агенцията по вписванията по сигнал за изчезнали нотариални актове
МРРБ: В платформата roads.mrrb.bg заданията ще са без лични данни
Радев: Държавата няма да се меси на пазара, но без регулации се превръща в джунгла
Терзиев върна за ново разглеждане решението на СОС за небостъргача