IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

2,25 млрд. лв. приходи от емисии намаляват с 40% зелената добавка

Разходите се стабилизират на приблизително едно и също ниво от 2015 г. досега, става ясно от анализ на EMI

15:54 | 24.07.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

2,258 млрд лв. приходи от емисии намаляват с 40% зелената добавка от 2013 г. досега. Това става ясно от проучване на Института за енергиен мениджмънт (EMI), насочено към проследяване в общ план на подхода и направленията на използване на приходите от продажба на емисии на парникови газове през третия период на действие на Европейската схема за търговия с емисии на национално ниво.

Според доклада приходите от емисии, използвани за намаляване на зелената добавка, варират в широк диапазон – от 40,3 млн. лв. през 2014 г. до 718,5 млн. лв. през 2018 г. и с още по-висока прогноза от 861,4 млн. лв. през 2019 г.

Според EMI впечатляващото нарастване на приходите от емисии по години за периода се обяснява с паралелното благоприятно въздействие през целия разглеждан период на 2 фактора –нарастване на количеството на разпределените за продажба от България емисии (квоти) и повишаване на тръжните цени на ЕЕБ. Националната квота се движи постъпателно нагоре като от 7 млн. т през 2013 г. достига до 23,8 млн. т СО2 през 2018 г. Съответно, цената от под 5 евро/т СО2 за 2013 и 2014 г. достига до 21-23 евро/т СО2 за първото тримесечие на 2019 г., коментират от института.

Според експертите тенденцията при надпазарните разходи за ВЕИ е различна. Разходите се стабилизират на приблизително едно и също ниво от 2015 г. досега, което се обяснява с приключването на инвестиционния ВЕИ – бум, респективно преустановяването на ръста на производството, както и с въвеждането на ограничения на произведените количества, изкупувани по преференциални цени. Приходите от емисии са оказали най-ниска степен на подкрепа при покриването на надпазарните ВЕИ-разходи през 2014 г. Тогава те са едва 40,3 млн. лв. или 4,5% от необходимото. Постепенно този дял нараства, за да достигне до над 90% през 2018 г., става ясно още от доклада.

em1 em1

Особен интерес представлява 2019 г., която се очаква да стане повратен пункт в наблюдаваните тенденции – прогнозираните от КЕВР приходи от емисии с размер 861,4 млн. лв. се очаква да надхвърлят надпазарните разходи за ВЕИ с 124 млн. лв. Това означава, че приходите от емисии през 2019 г. ще са достатъчни за покриване на цялата финансова тежест, предизвикана от ВЕИ-производителите с преференциални цени и че те нулират задълженията на обществото в тази им част. За периода 2013-2019 г. надпазарните разходи за ВЕИ производителите, дължащи се на преференциалните цени и подлежащи на покриване чрез Цена Задължения към обществото (ЦЗО) са с общ размер 5,5 млрд. лв.

От института припомнят, че през въпросния трети период на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове се въвежда общ таван на емисиите на парникови газове за целия ЕС, който намалява линейно през всяка година от периода до 2020 г., в съответствие с поставената цел за 21% намаление на емисиите към 2020 г. спрямо нивата от 2005 г. Принципът „замърсителят плаща“, действал и през втория период, се запазва. Запазва се и задължението за инсталациите (централите) да връщат ежегодно количество квоти, равно на техните верифицирани емисии на парникови газове през предходната година. „По принцип, не се предвижда безплатно разпределяне на квоти на производителите на електрическа енергия. Но на страните с електроенергийни сектори, характеризиращи се с висока зависимост от един вид изкопаеми горива или незадоволително ниво на свързаност с европейската електроенергийна система, е дадена възможност за дерогация от това правило и България се е възползвала от нея“, обясняват от EMI.

Съгласно приетите гъвкави пазарни механизми, всяка държава-членка получава ежегодно определени количества емисии (квоти), предназначени за предлагане на търгове и продавани по постигнати тръжни цени. С оглед смекчаване на отрицателните икономически последствия от прилагането на пакета „Енергетика/Климат“ и в съответствие с принципите на солидарност е разработен и се прилага преразпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества за продажба към държавитечленки с БВП, по-нисък от средния за ЕС, включително за България. Приходите от продажбата на квоти за емисии на парникови газове се насочват към националните бюджети на държавите-членки, при което, благодарение на преразпределителния механизъм, се осигуряват ежегодно относително по-високи приходи за държавите с по-нисък БВП. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за нисковъглеродни цели и ограничаване на климатичните промени, например за насърчаване на ВЕИ, за въвеждане на чисти въглищни технологии (за улавяне и съхранение на СО2), за смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи, посочват още в доклада си от EMI.

em2 em2

Според експертите въпреки тези смекчаващи мерки, „преходът към нисковъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до нарастване на енергийните разходи, а адекватността и своевременността на политическите решения и мерки ще определят цената, която българският бизнес и гражданите ще трябва да заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика.

В документа се посочва, че в практически план, горепосочената политика се осъществява чрез ежегодно приспадане на приходите от продажба на емисии от разходите (непазарни), предизвикани от изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ по преференциални цени, които са по-високи от пазарните. Непазарните, наричани също „политически“, добавки към цената на електрическата енергия възникват и нарастват като абсолютен размер и относителен дял в изпълнение на амбициозните цели на европейската нисковъглеродна политика и като резултат от процесите на либерализация на вътрешния електроенергиен пазар във всички държави-членки на ЕС.

Конкретно за България категориите добавки за периода 2013-2019 г. са следните: добавка за насърчаване на ВЕИ (наричана по-нататък зелена добавка); добавка за насърчаване на високоефективно комбинирано производство; добавка за невъзстановяеми разходи; добавка за ТЕЦ Марица-изток 2 (нова от м. юли 2019). Сумата от всички добавки определя Цена Задължения към обществото (ЦЗО). Размерът на добавките, съответно на ЦЗО, се променя по години под влиянието на редица фактори, един от които е използването на приходи от емисии.

Какви са перспективите

Според EMI при сценарий „Без промени“ през следващите години може да се очаква, че приходите от емисии ще са повече от достатъчни за покриване на всички задължения към ВЕИ- производителите с преференциални цени, т.е. те ще позволят да се елиминира изцяло зелената добавка от ЦЗО. Остатъкът от тези приходи би могъл да се използва за стабилизиране на НЕК чрез изчистване на зеления тарифен дефицит, който компанията е натрупала досега.

От друга страна, според института, в ход е процедура по законови промени, чрез които ще се регламентира пренасочване на 25% от приходите от емисии към енергоинтензивната индустрия. Също така може да се очаква подновяване на процесите по насърчаване на инвестициите във ВЕИ- производство на 7 електрическа енергия предвид европейските нисковъглеродни цели до 2030 г. Тези два фактора ще доведат паралелно до редуциране на приходите от емисии, използвани за намаляване на ЦЗО, от една страна, и до увеличаване на разходите за компенсиране на ВЕИ - производството, от друга, обобщават от института. 

От EMI очакват, че може да се очаква подновяване на процесите по насърчаване на инвестициите във ВЕИ- производство на 7 електрическа енергия предвид европейските нисковъглеродни цели до 2030 г.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:58 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още