Странното положение на държавата в енергетиката

Държавата е в странно положение по отношение на енергетиката - от една страна е собственик на активи, които произвеждат 80% от предлаганите количества електроенергия, от друга е потребител на тази енергия, а от трета страна - регулатор на всички тези процеси. Това коментира номинираният за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров, който в момента заема поста зам.-министър на енергетиката.

Той беше изслушан по време на заседанието на парламентарната комисия по енергетика, провело се в сряда (2 февруари). Заедно с него своето виждане за работата си в КЕВР представи и Благой Голубарев, който е номиниран за член с опит в областта на енергетиката.

Тодоров вижда ролята на енергийния регулатор като помагащ на държавата и нейните предприятия да разграничат своите функции. Например "Булгаргаз" трябва да различава задачите, които има като обществен доставчик и като търговец, доставящ газ на големи индустриални потребители, обясни той. Пазарните механизми трудно могат да се справят със ситуацията, при която 80% от предлаганата енергия идват от държавни компании, затова и енергийният регулатор трябва да помага, каза той.

Вероятният заместник на Иван Иванов, чийто мандат начело на КЕВР изтече още през април 2020 година, е категоричен, че решенията на енергийния регулатор трябва да бъдат в полза на крайния потребител. "Единственият интерес, който ще защитавам, е интересът на крайния потребител", каза Тодоров пред депутатите.

Но според нормативната уредба ролята на тази институция е да защитава интересите на всички - и на крайния потребител, и на производителите, а решенията трябва да носят баланс в енергийната система. Това е заложено в чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от Закона за енергетиката. 

По време на изслушването Станислав Тодоров коментира още, че би оптимизирал работата по решенията на регулатора. В момента не се вижда достатъчно добър контрол на правените от дружествата разходи, а и в стремежа си да защити потребителите КЕВР често е консервативен по отношение на признаване на разходите, а това в бъдеще може да се окаже причина за ръст на цените.

Такива инвестиции са нужни, но след стриктен последващ контрол дали разходите реално са направени и постигнати ли са очакваните резултати.

По време на своята презентация Тодоров отбеляза още, че енергийният регулатор трябва да спре да бъде "пъдар на регулираните предприятия" и да се превърне в двигател на промяната, която ще се случи в енергетиката на фона на Зелената сделка на ЕС и декарбонизацията.

Той обеща предвидимост на решенията на КЕВР и гарантира, че те ще бъдат независими. Начинът, по който се избират членовете на регулатора (от Народното събрание) до голяма степен защитава независимостта на институцията. Тодоров допълни, че настоящото правителство е комуникативно и се вслушва в аргументите, които представят страните.

Единственият кандидат за заместник на Евгения Харитонова, членът на КЕВР с опит в енергетиката, която също е с изтекъл мандат - Благой Голубарев, отправи няколко критики към сегашната работа на КЕВР, включително за липсата на контрол върху работата на енергийната борса и недостатъчния контрол върху лицензиантите.

Според него енергийният регулатор трябва да има водеща роля при предстоящата пълна либерализация на енергийния пазар - през 2025 година на свободния пазар ще излязат и битовите потребители, както и за либерализацията на газовия пазар, която е много забавена и има наказателна процедура от ЕК заради това. По силата на решение на ЕК "Булгаргаз" трябва да предоставя определени количества газ на борсата по т.нар. "Програма за освобождаване".

Голубарев коментира още, че изграждането на "умните" енергийни мрежи в България е много изостанало, а те ще са от ключово значение за реализацията на Зелената сделка, която ще доведе до "децентрализация" на енергийното производство - фокусът се измества от големите предприятия към малките и крайните потребители. Номинираният за член на КЕВР отбеляза, че нужните инвестиции за изграждането на умните мрежи са големи, но могат да бъдат съчетани с разходите, които ще бъдат направени за либерализацията на домакинствата.