Поредна глоба за картел в България – този път за млекопреработвателите

От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съобщиха, че са наложили санкции на „Асоциация на млекопреработвателите в България” (АМБ) и на Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите”, съответно от 15 хил. лв. и 10 хил. лв.

Както и при поредицата от предишни подобни глоби – за хлебопроизводителите, производителите на пилешко месо и яйца и др., комисията се е самосезирала след изявления в медиите, както и данни от различни държавни институции за повсеместно и рязко увеличение на цените на сиренето и кашкавала през месеците юли и август 2007 г.

Въз основа на събраните доказателства КЗК е установила, че АМБ провежда някои от своите редови заседания на УС с предварително поставена явна антиконкурентна цел – координиране и съгласуване на ценовото поведение на своите членове на пазарите на сирене от краве мляко и на кашкавал от краве мляко. Анализът показва, че в разглеждания период цените на сиренето и кашкавала, както и изкупните цени на суровото краве мляко и на суровото овче мляко, са определяни не под действието на свободните пазарни механизми и не в резултат от самостоятелно ценообразуване от производителите, а в резултат на наложената от страна на АМБ ценова политика и координиране на поведението на нейните членове.

По-конкретно повишаването на цената на сиренето и кашкавала през месеците юли и август 2007 г. настъпва с два месеца по- рано от поскъпването на самата суровина - сурово краве мляко.

Що се отнася до Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите”, доказателствата сочат, че поведението му, под формата на забранено споразумение между предприятия, е свързано с определяне на минимални прагове на цените на сиренето и на изкупните цени на сурово мляко и има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.

Двете сдруженията са събирали и разпространявали сред своите членове „чувствителна информация” за дейността на всеки от тях (напр. попълване на карти за наблюдение, събиране на данни за дневната преработка и подробна информация за дейността на фирмите от млекопреработването), което също представлява нарушение на ЗЗК.

„Не бих могъл да коментирам в детайли конкретния случай, но по принцип и в Европа и в България има донякъде сбъркано разбиране за това какво е свободна конкуренция и къде държавата трябва да се меси. Много често комисията следи дали цените в определен сектор са подобни и дали компаниите следят какво правят конкурентите им, като нарича това „картел”. Този подход е по-скоро неправилен“, коментира за Investor.bg Лъчезар Богданов от Industry Watch.

По думите му обаче има случаи на явно договаряне на цените, какъвто е случаят с камарата на проектантите, които се осъществяват с подкрепата на властта. Това договаряне се прави през силата на закона, със съответните нормативни актове. „Важното е да се разграничават типовете случаи, защото в някои случаи намесата на държавата повече вреди на конкуренцията, отколкото помага”, допълни той.

При предишните подобни решения на КЗК, които следват едно след друго в последните няколко дни, санкционираните почти без изключение заявяваха, че ще обжалват наложените им глоби, като според някои обсъждането на цени се е налагало за запазване на жизнеността на предприятията от съответния отрасъл. Потърсени от Investor.bg за коментар, от Асоциацията на млекопреработвателите в България заявиха, че сега разбират за решението на регулатора и че след като се запознаят с него, ще могат да изложат своето становище.

Още по темата: 

Почти не остана сектор без забранени ценови споразумения

Картел и на пазара на пилешко месо

Санкция от 1,9 млн. лв. за картел между производители на олио у нас

Общо 2,45 млн. лв. глоби за картел на застрахователния пазар

Застрахователи: Не сме фиксирали цени, събираме информация

КЗК: Имаме съмнения за евентуален картел при горивата