Брейди-облигациите губят досегашното си значение

Брейди-книжата бързо започнаха да отстъпват мястото си на основна форма на външния дълг в страните от Латинска Америка и Източна Европа. По данни на Международния институт по финанси обемът на пазара на Брейди-облигации намалява от 121.4 млрд. долара през 1998 г. до 83 млрд. долара в края на 2000 г.

Наскоро самият създател на Брейди-схемата Никълъс Брейди, сега президент на "Дарби овърсийс инвестмънтс", заяви пред в."Файненшъл таймс", че трансформирането на Брейди-облигации в обикновени дългови инструменти представлява краят на едно десетилетие на преход - десетилетие, в което много развиващи се страни преминаха от преструктуриране на лошите си външни кредити до пълноценно участие в глобалната икономика. "Това е признак на успех", твърди бившият финансов министър на САЩ.

Миналата седмица Мексико обяви, че ще емитира 3.3 млрд. облигации на международния пазар в замяна на своите Брейди-облигации, информира в. "Файненшъл таймс". По изчисления на финансовото министерство на Мексико замяната на облигации ще доведе до освобождаването на 1.5 млрд. долара гаранции по Брейди-книжата и до икономисването на 115 млн. долара от заплащането на по-ниски лихвени проценти.

От няколко години в България се говори за евентуална замяна на дълга ни по Брейди-облигациите, като доста от инвестиционните банки регулярно сондират настроенията на управляващите. Засега обаче конкретни идеи, разположени във времето, няма. Предстоящите парламентарни избори и нестабилната ситуация на Балканите едва ли са най-подходящият фон, на който трябва да се вземат подобни решения. Със сигурност обаче следващото правителството ще се окаже под натиск от инвеститорите в български дълг да разкрие намеренията си или направо да предприеме операция по замяна на Брейди-дълга.

"Евентуалната замяна на Брейди-дълга на България с нов облигационен заем е въпрос на добра преценка", коментира Георги Ганев от Института за либерални стратегии. "Поради нестабилната икономическа и политическа среда в балканския регион в момента България е твърде вероятно да не получи достатъчно висока изгода от подобна трансформация. Въпреки това възможността не бива да се подценява", допълни Ганев.

Основно предназначение на Брейди-книжата е да трансформират необслужваните правителствени кредити в облигации, гарантирани с държавни ценни книжа на САЩ. За първи път Брейди-схемата е приложена преди 10 години в Мексико. Подобно преструктуриране на външния дълг осъществи и в България през 1994 г.

Развиващите се страни обаче осъзнаха предимствата и недостатъците на Брейди- облигациите и решиха да започнат постепенното затваряне на тази страница от кредитната си история, отбелязва "Файненшъл таймс". Все по-често предимно държавите от Латинска Америка се ориентират към замяна на Брейди-книжа с т.нар. глобални облигации, деноминирани в долари, евро или йени. Това вече направиха Аржентина и Бразилия.

Трансформацията на дълга има своите предимства за развиващите се икономики,тъй като с финансовата операция може да се разсрочи обслужването на дълга, по новия заем се заплащат по-ниски лихви и заедно с това се освобождава колатерала по Брейди-книжата под формата на американски дългосрочни облигации. Замяната спомага и за изграждането на принципно нов кредитен профил на новите икономики, като те получават шанса да се разделят с неособено престижната репутация на държави, преструктурирали дълга си чрез Брейди-схема. От външния дълг на българското правителство 55.5% са в Брейди-облигации. Част от първоначалния обем - около 142 млн. Долара, е използван за плащане в приватизацията. В средата на настоящата година предстои и първото плащане от 16.1 млн. долара по главницата на дълга.