Има ли риск при влизане в еврозоната? 

Преди дни се проведе пресконференция на „Възраждане“, на която беше направена публично достояние „Комуникационната стратегия за популяризиране на еврото“, приета от правителството на Кирил Петков. В тази стратегия се говори за информиране и публичност. 

Описаната цел е именно – „основен фокус ще бъде поставен върху успокояване на страховете на българите от повишаване на цените в резултат на приемане на еврото“. Комуникационната стратегия не е придружена от анализ на положителните и отрицателните страни на подобна стъпка. Очевидно е, че правителството не разполага с такъв.

Никой не коментира един от основните проблеми, които стоят пред една такава стъпка, а именно – при какъв курс би се осъществило това присъединяване.

На даден етап от преговорите за присъединяване на България в еврозоната нейните членове могат да поискат от България да промени сегашния валутен курс евро-лев или диапазона, в който може да се движи. Като се има предвид, че по последни данни на БНБ към 31.07.2022 г., спестяванията на населението и фирмите надхвърлят 117 млрд. лева (в т.ч. над 70 млрд. лева само на населението) ситуацията става много отговорна. Допълнително, парите извън банките надхвърлят 25,9 млрд. лева. Държавите от еврозоната, както и Европейската централна банка (ЕЦБ) едва ли ще искат да се погрижат за съхраняването на спестяванията в България. Най-малко това налага прилагането на парична политика за поддържане на тези спестявания, при това в условията на огромни проблеми, свързани с високата инфлация  и огромните бюджетни дефицити на държавите от еврозоната.  

По-конкретно, договарянето на официалния курс за преминаване на лева  към еврото предстои и ние не можем да отхвърлим допускането, че той може да бъде договорен на коренно различни нива от сегашните. Така например, хипотетично един курс на съотношение  евро/лев в 1:5 би обезценило огромните спестявания в България, но пък би улеснило работата на ЕЦБ. Разбира се, за сметка на българите. Едва ли има някой, който вярва, че ръководството на ЕЦБ го е грижа за добруването и спестяванията на българите?

Промяна и договаряне на друг курс няма да са прецедент, тъй като например Словакия вече бе принудена на три пъти да промени курса словашка крона - евро, докато страната престояваше в механизма ERM 2. 

Подобен сценарий е напълно възможен и у нас. Ето защо мнозина вероятно не са обърнали внимание, че в края на своето управление през 2020 г. ГЕРБ приеха нова алинея (3) в чл. 29 в Закона за БНБ, според която официалният обменен курс на еврото към лева се договаря, а не е фиксиран, както беше преди това. Ролята на Парламента елегантно е елиминирана. Разбира се, има едно решение на Парламента, в което е изписан курсът от 1,95583, но той следва да се предложи единствено от двама души: Министърът на финансите и Управителят на БНБ. Имайки предвид, че и двамата са в списъка на защитниците на приемането на еврото, може да се предположи, че за тях курсът е една подробност в постигането на голямата „цел“. Неслучайно хората започнаха да превалутират спестяванията си в евро -  30% от спестяванията в България са в евро. 

Много е вероятно да се получи ситуация, подобна на тази при управлението на Covid-кризата: Министърът на здравеопазването разпореждаше затварянето на  бизнеса, продължителността на локдауните, маските  и т.н. С курса се предвижда подобен режим! Ето текста на новата алинея:

Чл. 29 (3) (Нова – ДВ, бр.14 от 2020г.) Считано от датата на участие на Република България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997г., и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на Механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз.

Така се очертават следните потенциални рискове, които води със себе си процесът по присъединяване към еврозоната: 

Промяна на фиксирания курс евро-лев надолу. Фиксираният курс евро-лев предпазва българска валута от поскъпване и обезценяване. По-големите притеснения за българите идват от второто, тъй като хората са обезпокоени от обезценяване на спестяванията си. Това изглежда съвсем нормално, тъй като именно банковите депозити са основното инвестиционно средство за българите, въпреки че на този етап те не предлагат добра доходност, дори обратното, с нулеви лихви те не носят никаква доходност. Хората просто приемат, че плащат такси, за да си пазят парите в банките. 

- Промяна на фиксирания курс евро-лев нагоре. Една малко неглижирана възможност е фиксираният курс евро-лев се промени в полза на лева (т.е. левът да поскъпне спрямо еврото). В тази ситуация пък може да се намали конкурентоспособността на българските компании, които изнасят своите продукти и услуги в чужбина, тъй като ще произвеждат своята продукция в условията на по-скъпа валута.

Законово нещата с официалния обменен валутен курс еврото към лева се регулират с чл.29 от Закона за БНБ. Новата  алинея (3), императивно залага условието за договаряне на този курс с европейските институции:

Още един път да повторим - курсът е договорен, а не фиксиран, както беше преди въвеждането на тази нова алинея, както се вижда от Решението на Народното събрание, ще зависи само от способностите на Министъра на финансите и Управителя на БНБ да го предложат и защитят като позиция, без ратификация от Парламента.Решение на НС.

РЕШЕНИЕ

за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като взе предвид намеренията на Република България за присъединяване към Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) и към Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, както и изискванията на параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (2006/С 73/08), съгласно които при участие на Република България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) се договаря централен курс между еврото и лева,

РЕШИ:

1.При договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), министърът на финансите и управителят на Българската народна банка предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1,95583 лева за 1 евро.

2. Република България не участва в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) при централен курс между еврото и лева съгласно Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), различен от централен курс 1,95583 лева за 1 евро.

Решението е прието от 44-то Народно събрание на 30 януари 2020 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Подписано е от Цвета Караянчева.

Възраждане е с номер 14 в бюлетината! 
Купуването и продаването на гласове е престъпление!