Стагфлацията е в радара на американската икономика, но едва ли ще се повторят 70-те години

Неотдавнашните икономически прогнози на представителите на Федералния резерв имаха нюанси на „лека стагфлация“ и по думите на един икономист – това е мнение, което все по-често се повтаря сред други наблюдатели на американската икономика и централната банка, които се чудят дали превъзходството на страната по време на пандемията е напът да се провали.

И така, какво е стагфлация и защо изведнъж всички се сещат за нея?

Шеметните (лоши) 70-те години

Стагфлацията, или период едновременно на висока инфлация и висока безработица, удари САЩ особено силно през 70-те години на миналия век, които може би се характеризираха с най-лошото икономическо управление на САЩ след Голямата депресия. Служителите на Федералния резерв грешаха в данните и рамката си, а избраните представители се бореха с инфлацията чрез контрол на цените и усилия във връзките с обществеността, които сега изглеждат странни.

Тъй като през последните седмици икономистите започнаха да понижават оценките си за икономическия растеж и да повишават оценките си за инфлацията в условията на драматични промени в икономическата политика под управлението на президента Доналд Тръмп, това предизвика дебат дали историята от 70-те може да се повтори и днес.

На теория слаба икономика с нарастваща безработица подкопава инфлацията, така че двете не би трябвало да съществуват едновременно. Но както при шока на петролния пазар през 70-те години на миналия век, който доведе до повишаване на цените, така и сега очакваният от търговската политика на Тръмп шок от митата оставя света да гадае.

Администрацията на Тръмп твърди, че митата са част от определяния от нея като преход за икономиката, който, в комбинация с други усилия за намаляване на регулациите за индустрията и на данъците, ще доведе както до много работни места, така и до по-ниска инфлация.

Намеците за стагфлация в настоящите прогнози не са толкова лоши, колкото през 70-те години на миналия век – десетилетие, когато скокът на т.нар. „индекс на нещастието“, обединяващ нивата на безработица и на инфлация, все още се откроява в графиките на следвоенната икономика.

Посоката на движение на основните части на икономиката обаче привлича вниманието на икономистите. Когато миналия месец представителите на Фед оцениха рисковете, които виждат пред себе си, те единодушно посочиха по-висока инфлация и по-висока безработица от очакваното досега.

„Лека стагфлация“ – така главният икономист на RSM Джо Бруселас озаглави анализа си на срещата на Фед. Прогнозите на централните банкери „предполагат, че в близко бъдеще предстои лека стагфлация, тъй като растежът се забавя, а инфлацията се ускорява“, казва той, отбелязвайки „широко разпространената несигурност около размера и величината на търговския шок“.

Нищо по-неприятно

Миналия месец представителите на Фед оставиха основните лихви без промяна, но все още предвиждат две намаления с по четвърт пункт до края на годината. Новите им икономически прогнози обаче изложиха на показ главоблъсканицата, в която се намират. Очаква се растежът да се забави, безработицата да нарасне малко повече от очакваното, а инфлацията да се ускори в условията на съществуващите и разширяващи се мита.

Техните прогнози за намаляване на лихвите и по-висока инфлация се основават на убеждението, че повишението на цените, предизвикано от митата, ще бъде еднократно – същото предположение, което Фед направи в началото на пандемията, когато нарече повишаването на цените „преходно“ – и се оказа, че греши.

Сега нещата са различни. Заводите и пристанищата са отворени и стоките се движат.

Като се има предвид обхватът и мащабите на това, което Тръмп обяви, обаче официалните лица казват, че резултатът остава непредвидим.

Твръдите макроикономически данни, както отбеляза председателят на Фед Джером Пауъл на пресконференцията си миналия месец, остават стабилни. Всъщност индексът на нещастието е доста нисък.

Но по-меките показатели като доверието се понижават – нещо, което според централните банкери може да накара компаниите да спрат инвестициите и наемането на персонал, а домакинствата да свият разходите си, дори когато митата водят до продължаващо покачване на цените. Представителите на Фед отбелязват нарастващата загриженост сред бизнес контактите си и започнаха да обсъждат трудния избор, който моментите на стагфлация поставят пред централната банка, натоварена със задачата да контролира инфлацията, като същевременно поддържа заетостта.

„Няма нищо по-неприятно от стагфлационната среда... когато и двете страни на мандата започват да се объркват. Няма общ отговор... Кое е по-лошо? По-голяма ли е тя откъм инфлацията? По-голяма ли е тя от страна на пазара на труда?“, коментира председателят на Фед за Чикаго Остан Гулсби по CNBC. „По-високите мита повишават цените и намаляват производството, така че това е стагфлационен импулс.“

Нищо не се приема за даденост

Ако Фед се окаже по средата, приоритетът му е ясен: да гарантира, че не само инфлацията, но и обществените очаквания за нея остават под контрол.

Може би основната грешка на 70-те години на ХХ в. беше неразбирането по-добре на ролята, която обществената психология играе за бъдещата инфлация. Засегнати от повишаването на цените, вярата на американците, че разходите ще продължат да се увеличават, продължаваше да вдига цените дори когато икономиката отслабваше.

Бяха нужни наказателни лихви и две последователни рецесии под ръководството на шефа на Фед Пол Волкър, за да започне да се утвърждава доверието във Фед и да се възстановят очакванията до края на 80-те и началото на 90-те години.

Пауъл заяви, че е взел присърце този урок и че няма да го повтори.

„Не виждам причина да смятам, че ни очаква повторение на 70-те години или нещо подобно... Основната инфлация все още се движи в границите на 2%, като вероятно малко ще се ускори заради митата“, заяви Пауъл на пресконференция след последното заседание на Фед.

„Не бих казал, че се намираме в ситуация, която е дори близо до тази. Но стабилните инфлационни очаквания са „в самото ядро на нашата рамка“, каза той. „Ще наблюдаваме всичко това много, много внимателно. Нищо не приемаме за даденост.“