Митата могат да бъдат стимулът, от който се нуждае единният пазар на ЕС

За да достави електронни и други отпадъци от целия Европейски съюз (ЕС) в белгийския си завод за рециклиране, компанията за добив на метали и специални материали Umicore може да се нуждае от най-малко един месец, за да се справи със сложните национални правила за превоз, пише Ройтерс.

Проблемът не е само на Umicore, тъй като компании от цяла Европа се борят с вътрешни пречки, които могат да бъдат не по-малко вредни от митата.

Анализаторите смятат, че митата на президента на САЩ Доналд Тръмп са дали необходимия тласък, за да се превърне блокът в единния пазар, към който се стреми.

Затрудненията на Umicore са особено значими, тъй като компанията рециклира 17 от 34-те минерала, определени от ЕС като изключително важни за зеления и цифровия преход.

Главният изпълнителен директор Барт Сап казва, че може да се наложи дадена пратка да се превози с железопътен транспорт в една страна, след това да се прехвърли на кораб в друга, като по маршрута има множество различни документи. „При този неединен пазар на отпадъци вътрешните пречки са толкова големи, че всъщност 73% от отпадъците се изнасят“, отбелязва той в интервю за Ройтерс.

Разнородното регулиране на превоза на отпадъци е една от многобройните вътрешни бариери, които увеличават разходите и усложняват правенето на бизнес в ЕС.

По данни на Международния валутен фонд (МВФ) вътрешните бариери на ЕС се равняват на мита от 44% за стоки и 110% за услуги, много над матата на САЩ от 25% върху стоманата и автомобилите и от 10% върху много други стоки.

Подобно проучване през 2021 г. стига до заключението, че бариерите пред движението на стоки в рамките на САЩ възлизат на мито от 13%.

Относно стоките бариерите в ЕС включват ограничения върху възможностите на търговците на дребно да се снабдяват с продукти или да ги продават в други страни членки на ЕС и множество правила за етикетиране.

Най-големият производител на бои в Европа AkzoNobel се оплаква, че не може да продава едни и същи кутии във всички 27 страни членки на блока, като това се дължи не на различните езици, а на различните правила. Те включват отделно лого за рециклиране във Франция и Испания, а някои страни от ЕС изискват информация и за качеството на въздуха.

Нидерландската компания съобщава, че не може да побере цялата необходима информация върху по-малките кутии и че честите промени в правилата я принуждават да инвестира непрекъснато в обновяване на опаковките. Според компанията QR кодове могат да бъдат решение, но ЕС ще започне да ги изисква от 2027 г.

При услугите единният пазар е още по-слабо развит. Законите за създаване на чуждестранни дъщерни дружества се различават, декларациите за командироване на работници в чужбина са различни, а 5700 професии са регулирани в целия блок, което означава, че лекари, медицински сестри, инженери и счетоводители в една страна членка на ЕС не могат толкова лесно да работят в друга.

Недостатъчен размер

Пречките не само увеличават разходите и сложността. Те задушават растежа.

Бившият италиански премиер Енрико Лета, който миналата година изготви влиятелен доклад за единния пазар на ЕС, казва, че компаниите от съюза страдат от „зашеметяващо недостатъчен размер“ в сравнение с конкурентите си и че разделенията на пазара не им позволяват да се разрастват.

Основен проблем е личният интерес в сектори, които защитават регулираните професии от конкуренция, а националните надзорни органи се противопоставят на капиталов пазар в целия ЕС, който би могъл да съперничи на американските инвестиции в по-нови компании и инфраструктура.

„Това са нискокачествени плодове от икономическа гледна точка, защото по принцип са безплатни. По същество това е промяна на регулацията. Но това не означава, че те са непременно политически лесни“, казва Никлас Поатие, изследовател в института „Брюгел“.

Дебатът за единен капиталов пазар се проточи повече от десетилетие, тъй като страните членки на ЕС спореха по въпроси като надзора и правилата за несъстоятелност. 

Но по-задълбочен единен пазар се превърна от „хубаво е да го имаме“ в „трябва да го имаме“, тъй като въздействието на митата на Тръмп върху износа подчерта необходимостта от отмяна на пречките с цел конкуриране с глобалните съперници.

Комисията твърди, че приоритетно се стреми към отмяна на т. нар. „ужасни десет“, най-вредните бариери пред единния пазар, сред които признаване на професионалните квалификации и фрагментираните правила за етикетиране и отпадъци.

Лета, който е декан на университета IE в Испания и председател на института „Жак Делор“, казва, че е окуражен от инициативите на Комисията за преодоляване на най-важните неизпълнени части на единния пазар – услугите и капитала. Те включват насърчаване на спестовен и инвестиционен съюз и отмяна на пречките пред бизнеса в сферата на услугите. Множество законодателни предложения се очаква да бъдат представени през 2025 и 2026 г.

Аслаг Берг, научен сътрудник в Центъра за европейска реформа, казва, че Комисията изглежда има сериозни намерения за реформи, които да доведат до промяна, но трябва да спечели подкрепата на страните членки на ЕС.

Лета казва, че все пак има две основания за оптимизъм. Първо, столиците в ЕС осъзнават необходимостта от промяна. „Другият ключов момент, който ме кара да бъда оптимист, е фактът, че имаме фантастичен приятел от другата страна на океана, защото ускорението, което се случва, е изцяло благодарение на Тръмп“, допълва той.

Лета казва, че ЕС трябва да прокара общоевропейски закони, наречени регламенти, а не директиви, които позволяват на страните членки сами да определят курса си относно общите цели. Той също така призова ЕС да се активизира, а не да бъде парализиран от Тръмп.

ЕС направи пауза, след като в края на 80-те и през 90-те години на миналия век прокара движението на стоки и услуги и новата си валута, но след това загуби позиции поради поредица от кризи – дълговите проблеми, Brexit, Covid-19 и енергийната криза заради войната в Украйна. „Обикновено ЕС е в състояние да се съсредоточи само върху една криза в даден момент и днес всички сме съсредоточени върху митата. Това е проблем, защото в действителност според мен завършването на единния пазар е по-важно от всичко останало“, казва Лета.