Четиридневната работна седмица е полезна за здравето, доказаха проучвания в 6 страни

Съкращаването на работната седмица до четири дни може да подобри здравето на хората и да намали риска от бърнаут, сочат резултатите от пилотна програма в шест държави, пише Euronews.

Все повече държави, сред които Полша, Исландия, Германия и Португалия, експериментират с по-кратка работна седмица като възможен отговор на нарастващите нива на депресия, тревожност и бърнаут сред служителите. В Белгия работниците вече имат право да поискат четиридневна работна седмица.

Новото проучване, публикувано в сп. Nature Human Behaviour, допълва нарастващото количество изследвания, които показват, че по-кратката работна седмица може да е от полза както за служителите, така и за работодателите. То включва около 2900 служители от 141 организации, които съкращават работната си седмица без намаляване на заплатите в Австралия, Канада, Ирландия, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ.

Преди началото на експеримента, компаниите са преминали през двумесечно обучение и преструктуриране на работните процеси, за да подобрят ефективността и сътрудничеството. След това са приложили четиридневна работна седмица - или намаление на работното време с 20% - за срок от шест месеца.

След шест месеца служителите с по-кратка работна седмица са съобщили за по-добро психическо и физическо здраве, както и по-висока удовлетвореност от работата.

Междувременно в 12 американски компании, които не са намалили работното време, не са се наблюдавали промени - те са служили като контролна група.

„Изглежда, че ефектите върху благосъстоянието са доста еднакви между компаниите, страните и служителите“, казва Уен Фан, съавтор на изследването и доцент по социология в Boston College.

Колкото повече хората намаляват работните си часове, толкова по-добре се чувстват по отношение на работата, бърнаута, а до известна степен - и психичното си здраве, показва проучването. Но дори служители, които са намалили работното си време само с няколко часа, съобщават за по-добро здраве и по-висока удовлетвореност от работата спрямо контролната група.

Повечето компании продължават с по-кратката работна седмица и година след началото на проекта, като няма индикации, че положителните ефекти отслабват с времето.

„Няма доказателства за спад в благосъстоянието на служителите или в тяхната ефективност“, посочва Брендън Бърчъл, социолог от University of Cambridge, който е анализирал проекти за четиридневна седмица във Великобритания, но не е участвал в настоящото проучване.

„Промяна на играта“

Ползите от по-кратката работна седмица се дължат най-вече на три фактора: усещането на служителите, че се справят по-добре с работата, по-малко проблеми със съня и по-малка умора.

„Връзката между качествения сън и различните измерения на здравето и благосъстоянието е наистина силна“, казва Бърчъл.

Важно е да се отбележи, че служителите в проучването са работили средно по 40 часа седмично преди експеримента - така че 20% намаление ги е довело до 32 часа труд седмично. Това вече е средното работно време в Нидерландия, а средното за Европейския съюз (ЕС) е 36 часа.

Резултатите могат да бъдат полезни за страни и организации, които търсят начини да облекчат натиска върху работещите. Например Испания вече напредва с планове да намали работната седмица от 40 на 37,5 часа.

Проучването има и някои ограничения - например, че служителите сами отчитат благосъстоянието си чрез анкети и може да са преувеличили положителните ефекти, за да запазят експеримента, признават изследователите.

Компаниите доброволно участват в проекта, което означава, че вероятно става въпрос за организации, които вече подкрепят гъвкавостта и благосъстоянието на служителите - това може да изкриви резултатите и да затрудни прилагането на четиридневната седмица в по-широк мащаб.

„Когато се замислим за все още доминиращата организационна култура, която насърчава дългите работни часове и работа от офиса… намаляването на работното време по принцип не се вписва в тази идеология“, казва Уен Фан.

Пилотното проучване е фокусирано основно върху богати, англоезични държави, така че не е ясно как четиридневната работна седмица би се приела в други култури и икономически контексти.

Въпреки това Бърчъл определя изследването като „хит“, който предоставя най-силните досега доказателства как четиридневната седмица се отразява в различни организации и държави.

„Тези изследвания за четиридневната седмица набират скорост след пандемията от Covid-19, когато хората започнаха да си представят, че нещата могат да бъдат различни“, казва той.

„Това е наистина ключово проучване, което ще промени правилата на играта.“