Защо хората лесно се объркват заради финансовата статистика?

Неволните грешки при представянето на финансови данни са ендемични в медийното пространство. Това обърква читателите във време, когато статистическата грамотност е по-важна от всякога, пише Ройтерс.

Притежаването на основни познания по статистика и финанси е особено важно днес, когато актуализациите на икономическите показатели се използват като оръжие в политически битки. Много компании също така „управляват печалбите“, като изпращат цените на акциите си над нивата, оправдани от действителните им резултати.

Статистическите грешки, дори когато са неволни, могат да оставят читателите неподготвени в нашия свят, воден от данни.

Агенцията дава пример и със заглавие от New York Times от 20 юли: „2,7% е покачването на инфлацията през юни спрямо година по-рано“. Инфлацията е темп, т.е. промяна спрямо предходния период. В този случай 2,7% представлява годишното покачване на индекса на потребителските цени. Концептуално, ако сте платили 100 долара за кошница от стоки през юни 2024 г., ще трябва да платите 102,70 долара за същия набор от артикули през юни 2025 г.

Накратко, 2,7% е инфлацията за юни 2025 г., а не покачването на инфлацията. Всъщност, инфлацията изобщо не се е повишила през юни 2025 г. спрямо юни 2024 г. Тя е спаднала с 0,3 процентни пункта.

Това е важно, защото вече изглежда има значително объркване сред американците относно това какво се е случило с инфлацията. Например потребителите могат да кажат, че инфлацията все още е висока, въпреки че е намаляла значително, защото се фокусират върху факта, че цените са по-високи, отколкото преди няколко години, а не че са спрели да се покачват бързо.

Опасенията относно ценовото ниво, а не промените в инфлацията, изглежда изиграха роля в намаляването на подкрепата за кандидата на Демократическата партия Камала Харис на последните президентски избори, според политическия икономист от университета „Джонс Хопкинс“ Дейвид А. Стайнбърг.

Друг вид финансово недоразумение също се разпространява напоследък: объркването на акция с поток. В неотдавнашния си брой „Неприлично богатство“ в. New Republic писа, че комбинираното нетно състояние на членовете на администрацията на американския президент Доналд Тръмп би им позволило да купят Дания, ако се използва БВП на страната от 450 млрд. долара като покупна цена.

Това е все едно да кажем, че можем да купим високотехнологична компания с продажби от 1 млрд. долара на цена от 1 млрд. долара, тъй като реалната покупна цена би била многократно по-висока от продажбите.

Това объркване е илюстрирано по подобен начин от заглавие на The Washington Post от 22 април: „Вътрешният кръг на Тръмп обмисля да настоява за по-високи данъци за милионерите“. Никъде в САЩ в момента няма, нито е вероятно скоро да има, „данък за милионерите“. Милионер по дефиниция е човек, чието нетно състояние възлиза на поне 1 млн. долара.

Според съобщенията администрацията е обмисляла дали да одобри увеличение на данъците за американците, които печелят повече от 1 млн. долара годишно. Човек, който печели 100 хил. долара например и редовно спестява и инвестира разумно, като в крайна сметка натрупа нетна стойност от 1 млн. долара, не би бил засегнат.

Така нареченият данък „милионер“ обаче би се дължал от разточител, който харчи 1 млн. долара годишен доход, без да успее да спести нищо.

Не само медиите могат да се провалят, но и техните източници. Неотдавнашна статия на Bloomberg описва как някои колежи строят жилища за възрастни хора в своите кампуси и канят жителите да се запишат в курсове. Статията цитира вицепрезидента по администрацията на колежа Purchase, който отбелязва, че „доходът (от дома за възрастни хора) е сравнително малка част от баланса на Purchase“.

Всъщност този доход не е „сравнително малка част“ от баланса на колежа, а по-скоро никаква част. Доходът е компонент от отчета за приходите и разходите.

За да не се преувеличава, годишното плащане от пенсионната общност е приход. Свързаният доход се изчислява след приспадане на свързаните разходи, включително разпределението на режийните разходи.

Още веднъж, това е разликата между акция – активите и пасивите на дадено предприятие, и поток – приходите и разходите на предприятието.

И така, защо е важно да се разбере това разграничение? Първо, защото от него зависи разбирането на финансовите отчети на компаниите. Например инвеститор, който не разграничава поток от акция, вероятно би бил озадачен да научи, че една компания е загубила 1 млрд. долара, но собственият ѝ капитал е спаднал със само 500 млн. долара. Това би могло да се случи, ако тази компания е продала нови акции на стойност 500 милиона долара през периода.

Финансовите новини често споменават както милиардни компании, така и милиардни индустрии. Първото е предприятие с пазарна оценка от 1 млрд. долара или повече, а второто се отнася до индустрии, в които комбинираните продажби на компаниите възлизат на поне няколко милиарда долара. Справянето с този вид несъответствие в дефинициите изисква разбиране на разликата между акция и поток.

Като се има предвид, че статистиката се използва за оправдаване на всичко днес, от гласуване на местни избори до гласуване от корпоративен съвет, е от съществено значение потребителите, бизнес лидерите и държавните политици да разполагат с навременна и точна информация и, също толкова важно, всички те да знаят как да я интерпретират.