Китай може да подаде ръка на САЩ заради инфлацията

Политиците в САЩ се тревожат за връщането на инфлацията до целевите нива и неволно могат да получат помощ от неочакван източник.

Основният икономически съперник на САЩ – Китай, се бори с дефлация. Това е вътрешна битка, в която властите в Пекин още дори не са помирисали победата, въпреки някои проблясъци на надежда в последните официални данни, пише Ройтерс.

Годишната потребителска инфлация в Китай беше незначително положителна през октомври, но цените на производителите паднаха на годишна база за 37-ми пореден месец.

Нещо повече, инвестициите в дълготрайни активи миналия месец се сринаха с 1,8%. Като се изключи блокадата заради пандемията, това е най-големият спад, откакто се водят сравними данни, т.е. отпреди 30 години.

Доходността по 10-годишните китайски облигации се задържа на ниво от 1,8%.

Нито един от изброените фактори не показва икономика на прага на рефлационна експанзия. Вътрешната дезинфлация характеризира втората по големина икономика в света през по-голямата част от последните три години. Този натиск се задълбочава, особено в жилищния сектор.

Други индустрии, особено автомобилната и зелените технологии, са засегнати от свръхкапацитет, интензивна конкуренция и намаляване на цените, което изстисква маржовете до такава степен, че Пекин реагира с кампания „против инволюцията“. Целта на централната власт е да накара компаниите и местните власти да обърнат курса и да генерират устойчива инфлация.

Има съмнения обаче доколко сериозен е Пекин в намеренията си. Много икономисти казват, че насоките от петгодишната среща за планиране на управляващата Комунистическа партия Много икономисти казват, че насоките от петгодишната среща за планиране на управляващата

Тъй като вътрешното търсене все още е слабо, китайските фирми реагират с позната тактика: продажби в чужбина, дори това да означава намаляване на цените, за да се запази пазарният дял. Износът се увеличава рязко, а Китай залива някои от ключовите си търговски партньори с евтини стоки.

Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения във Вашингтон, казва, че излишъкът на Китай в промишлени стоки надхвърля 2 трлн. долара. Това е около 10,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и повече от 2% от световния БВП, „излишък, който далеч надвишава комбинираните излишъци на Германия и Япония в техните пикове“, както казва Сетсър.

Важно е да се отбележи, че Китай все повече изнася и за други азиатски пазари. Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, коментира, че китайският износ за Азия тази година е нараснал със 150 млрд. долара. Същевременно износът за САЩ се свива със 75 млрд. долара.

Така че, въпреки продължаващата търговска война, светът все още е залят с китайски стоки.

Този бум обаче е различен от предишния бум при износа на Китай. В началото на века Китай беше фабриката за света, която произвежда евтини стоки – от тениски до телевизори. Дефлационният шок от предлагането е силен и потребителите в САЩ, Европа и други големи пазари се възползват максимално.

Днес Китай е много по-нагоре по веригата на създаване на стойност в производството, а конкурентите му вече не са нискобюджетни развиващи се икономики. Сред тях са напреднали производствени държави като Япония и Германия. Китай сега произвежда и продава автомобили, електрически превозни средства, слънчеви панели и други висококачествени стоки.

Както отбелязва Сетсър, Китай в момента изнася над 6 млн. автомобила, около една десета от световния автомобилен пазар извън страната. Очакванията са този износ да достигне 8 млн. през следващата година. Нищо чудно, че Германия и Япония са нервни.

„Китай засилва усилията си да работи по модела си на растеж, воден от износ. Разликата е, че сега говорим за повече капиталови и междинни стоки“, коментира и Инес Макфий, главен глобален икономист в Oxford Economics.

Ще бъде ли достатъчен този нов шок от предлагането от Китай, за да помогне за ограничаване или дори за понижаване на световните цени? Може би. Колегите на Макфий от Oxford Economics изчисляват, че широк спад от 10% на китайските експортни цени би понижил цените на производителите в САЩ с 0,1-0,2% и с около 0,6% в Югоизточна Азия. Дезинфлацията на китайската вътрешна промишленост от 10% би увеличила ответното понижение, съответно, до 0,3% и 1,6%, според тях.

Това е значимо въздействие. Последните сигнали от вътрешния пазар на Китай показват, че дезинфлацията в страната може да бъде движеща сила за известно време.

Макар че тази слаба ценова среда може да продължи да тревожи политиците в Пекин, тя би могла, в крайна сметка, да предложи известна утеха на тези във Вашингтон.