Китай постигна целта си за растежа през 2025 г. благодарение на износа

Икономиката на Китай е нараснала с 5% през миналата година, изпълнявайки заложената от правителството цел и достигайки рекорден дял от световното търсене на стоки, предава Ройтерс. Това се е случило въпреки слабото вътрешно потребление, което продължава да тежи на Поднебесната империя.

След срива в имотния сектор през 2021 г. Пекин насочи ресурсите си към индустриалния комплекс, а не към потребителите, за да постигне амбициозните си цели за растеж. Това доведе до хроничен производствен свръхкапацитет и принуди фабриките да търсят купувачи в чужбина.

През миналата година навлизането на Китай на световните пазари е достигнало безпрецедентни нива, водейки до рекорден търговски излишък от 1,2 трлн. долара - с 20% повече спрямо 2024 г. Макар че доставките за САЩ са спаднали с една пета, те са се увеличили рязко към останалия свят, тъй като производителите са завладели нови пазари, за да се справят с агресивната търговска политика на американския президент Доналд Тръмп.

Успехът на експортно ориентираните китайски производители обаче рязко контрастира с продължаващата слабост в секторите, насочени към вътрешния пазар. Данните от понеделник ясно показват това разминаване: индустриалното производство е нараснало с 5,9% през 2025 г., изпреварвайки ръста на търговията на дребно от 3,7%, докато инвестициите в имоти са се сринали със 17,2%.

Ако Пекин не успее да пренасочи ресурсите към потребителите и да съживи секторите, зависещи от вътрешното потребление, бъдещият икономически растеж може да се забави рязко, предупреждават анализатори. Макар да се очаква правителството отново да си постави цел от около 5% тази година, проучване на Ройтерс прогнозира растеж от 4,5% през 2026 г.

Разчитането на износа като двигател на растежа в дългосрочен план едва ли е вариант. Ако търговският излишък на Китай продължи да нараства всяка година със същия темп, както през 2025 г., той би достигнал мащаба на икономиката на Франция (около 3 трлн. долара) през 2030 г. и на Германия (5 трлн. долара) през 2033 г., показват изчисления на Ройтерс.

„Трудно е да си представим как търговският излишък може да продължи да се разширява с този темп безкрайно, ако не по друга причина, то заради все по-силен протекционистки отпор в чужбина“, казва Кристофър Бедър, икономист в Gavekal Dragonomics.

Икономиката на страната е нараснала с 4,5% на годишна база през четвъртото тримесечие - малко над очакванията на анализаторите. Това обаче е най-ниският темп от три години след забавяне спрямо ръста от 4,8% през третото тримесечие, тъй като потреблението и инвестициите са натежали върху растежа.

Инвестициите в дълготрайни активи са се свили с 3,8% през 2025 г. - първият годишен спад, откакто се води статистика от 1996 г. Това е знак, че местните власти са под натиск да намаляват дълга си, вместо да строят нови пътища и мостове - традиционния им инструмент за стимулиране на растежа.

Частните инвестиции също са спаднали с 6,4%, тъй като бизнесът не вижда причина да се разширява в икономика, белязана от свръхкапацитет, където домакинствата предпочитат да спестяват, вместо да харчат.

Политиките на Пекин от страна на търсенето досега включват постепенни годишни увеличения на минималните пенсии и други социални разходи, като помощи за отглеждане на деца или образование - мерки, насочени и към спиране на демографския спад. Данните от понеделник показаха, че населението на Китай е намаляло за четвърта поредна година. Схемата за субсидии за потребителски стоки от миналата година беше удължена до 2026 г.

Анализаторите смятат, че тези мерки са недостатъчни.

„Ако политиката не се преориентира по-решително към домакинствата и потреблението, растежът вероятно ще бъде около 4% през 2026 г.“, казва Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в Saxo, Сингапур.