Ще прихване ли срещата на Г-20 в Индонезия от духа на местния президент?

„Отказваме да бъдем пешка в една нова студена война“, казва Джоко Уидодо, президентът на Индонезия. Джокоуи, както е известен, говори в интервю в президентския дворец в Джакарта. Това е изненадващо твърдо послание от лидер, известен със своя помирителен стил, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахмън.

Следващата седмица (на 15 и 16 ноември – бел. прев.) индонезийският президент ще бъде домакин на това, което изглежда като първата глобална среща на върха във втората Студена война - срещата на лидерите на Г-20 в Бали. Това ще бъде първата среща на високо равнище на Г-20 след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Тя е и първата след нарастването на напрежението между САЩ и Китай, последвало посещението на Нанси Пелоси, председателката на Камарата на представителите в Конгреса, в Тайван през август.

Уидодо е президент на Индонезия, четвъртата по население нация в света, от 2014 г. насам. Но той представлява рязък контраст спрямо силови лидери като Си Дзинпин или Владимир Путин. Облечен просто в бяла риза, черни панталони и изработени в Индонезия кецове, той казва, че основната му цел на срещата на Г-20 е да насърчи диалога. „Много сме притеснени от ескалацията на напрежението между големите сили.“

Опитвайки се да остане неутрална в зараждащия се конфликт на суперсили, Индонезия се връща към една по-стара традиция. Тя изигра ключова роля в основаването на Движението на необвързаните страни на конференцията в Бандунг през 1955 г. по време на първата Студена война. Основният инстинкт на Индонезия и много други незападни нации, които ще се съберат в Бали, остава същият - да навигират в напрежението между суперсилите и да избягват да се присъединяват към който и да е лагер.

Голяма част от разговорите преди срещата се фокусират върху перспективата Путин и Байдън да седят в една и съща конферентна зала. Но Уидодо казва, че въз основа на разговор с Путин наскоро, впечатлението му е, че руският лидер няма да присъства на срещата в Бали. Говори се, че Путин може да реши да се появи виртуално на Г-20. Но Уидодо вдига рамене, когато му се излага тази идея (а американците без съмнение ще се стремят да държат Путин мълчалив).

За САЩ по-големият фокус е Си Дзинпин, който със сигурност ще дойде в Бали. Предполага се, че китайският лидер ще проведе лична среща с Байдън. Някои високопоставени представители на САЩ виждат това като възможност „да се сложи долен праг на отношенията“. Но също така е напълно възможно една лична среща да бъде остра и неуспешна.

За разлика от други срещи на високо равнище между САЩ и Китай през последните десетилетия, които се проведоха след месеци на подготовка, среща Байдън-Си в Бали би била организирана в последния момент, без внимателно подготвени съобщения, които да дадат впечатление за напредък. Един водещ американски политик сравнява такава среща с американско-съветските срещи от първата Студена война - срещи с високи залози, които се състояха на неутрална територия.

За Индонезия и други страни от Югоизточна Азия залозите също са много високи. Те процъфтяха значително при десетилетията на мир и просперитет в региона, подкрепени от стабилна среда за сигурност и силен икономически растеж в Китай. Тази формула все още работи за Индонезия, която се очаква да отчете ръст от над 5 процента тази година - което Уидодо смята, че ще направи страната му най-бързо развиващата се икономика в Г-20.

Желанието за продължаваща геополитическа стабилност, която ще позволи икономически растеж, повлиява и на отношението на Уидодо към войната в Украйна. Като домакин на Г-20 той е пътувал и до Киев, и до Москва. Но за индонезийците войната в Украйна не е всепоглъщаща грижа, каквато е за западните лидери. Голяма част от вниманието на Уидодо е върху вторичните икономически ефекти от войната и въздействието, което тя има върху повишаването на световните цени на храните. Той описва неотдавнашната заплаха от Русия (вече оттеглена) да спре отново износа на зърно през Черно море като „много провокираща“.

Въз основа на скорошните си разговори с Путин и украинския президент Володимир Зеленски Уидодо не вижда непосредствена перспектива за мирно споразумение. Вместо това Индонезия хвърля дипломатическата си енергия в опити да разреши конфликт в собствения си двор - гражданската война в Мианмар, която също струва живота на хиляди и превърна стотици хиляди други в бежанци.

Като лидер, Уидодо има някои прилики с Луис Инасио Лула да Силва, наскоро избрания бивш президент на Бразилия. И индонезийският, и бразилският лидер са се издигнали от скромен произход и се гордеят с връзките си с обикновените хора. И двамата искат добри отношения със САЩ, като същевременно запазват вроден скептицизъм относно американските мотиви, основан на историята на собствените им страни.

Уидодо поддържа подобно балансиране спрямо Китай. Той знае, че китайските търговия и инвестиции са ключови за развитието на индонезийската икономика. Но той също така знае, че има местни критици - включително Юсуф Кала, неговият бивш вицепрезидент - които твърдят, че Китай има твърде голямо влияние в Индонезия. Уидодо отхвърля тази теза, като посочва големия брой работни места за индонезийци, създадени от китайските инвестиции.

В геополитически план Индонезия си остава нещо като спящ гигант. Въпреки огромните население и географски размер на страната (обхваща четири часови зони), Уидодо не издава никакъв стремеж за суперсила - или дори регионален хегемон в Югоизточна Азия. Вместо това той предпочита да подчертае ангажимента на страната си към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN).

В ерата на силови лидери и агресивен национализъм на великите сили, скромността и многостранният подход на индонезийския лидер са оптимистично изключение. Би било добре, ако част от този дух обхване и други лидери от Г-20.