Дългият път на балканските страни към ЕС

Босна извървя дълъг и криволичещ път към евентуално членство в Европейския съюз, след като години наред беше обект на горещи и студени спорове в блока, но търпението ѝ може да бъде възнаградено, тъй като най-накрая се очертават преговори за присъединяване, пише AFP.

Подобно на други балкански държави, Босна се носи на вълната на надеждата от години, ако не и от десетилетия.

Страната стана официален кандидат за членство през декември 2022 г., след като предприе серия от важни реформи, за да се позиционира за влизане в 27-членния политически блок.

"Ние отворихме главната врата на ЕС и няма връщане назад", заяви Нермин Никшич, министър-председател на Федерация Босна и Херцеговина, когато Европейската комисия официално препоръча започването на преговори за присъединяване.

Но Босна и нейните съседи вероятно ще продължат да стъпват по тънък лед.

"Преговорите са свързани с това, че ЕС казва "трябва да направите това, да приемете този закон". И всеки ден, който минава, без нашите страни да работят по европейските въпроси, те изостават", каза Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите.

"Има цял набор от политически, институционални и икономически критерии", каза тя. "Има много предизвикателства, поради което пътят ще бъде много дълъг."

Черна гора, чието собствено членство официално се обсъжда от 2012 г., както и Сърбия - в техния случай от 2014 г. - знаят твърде добре, че тези неща отнемат време.

На Албания, далеч най-проевропейската страна в региона, ѝ отне 13 години, за да си осигури статут на кандидатка, като преговорите започнаха през юли 2022 г. -- шест месеца след руската инвазия в Украйна.

"Напоследък сме свидетели на това, че Европейският съюз много повече осъзнава стратегическото значение, което Западните Балкани имат за него, не само на думи, но и на дела. Тъжно е, че за да се случи това, беше необходим Владимир Путин", заяви албанският министър-председател Еди Рама миналия месец в Брюксел.

За външния министър на Албания Хасани "процесът се протака и ЕС се колебае толкова често, че хората се умориха от това", което води до "отпадане на подкрепата за интеграционния процес и спад на доверието в ЕС".

"Това, разбира се, създаде възможност за враждебни влияния, на първо място за това на Русия", каза Хасани на конференция в Будапеща миналата седмица.

Томанич заяви, че преди няколко години Балканите отново са се превърнали в "геополитическо игрище", не само за ЕС, но и за Турция, САЩ и други световни сили.

Сърбия например подписа през октомври споразумение за свободна търговия с Китай, който се превърна във втория по големина неин търговски партньор.

За да се противопостави на тези влияния, ЕС наскоро предложи 6 млрд. евро под формата на план за растеж за Западните Балкани, който да стимулира икономическия растеж и да ускори социално-икономическото сближаване с блока.

"Комисията иска да действа бързо, тъй като е важно да се даде знак за желанието ни да продължим напред с евроинтеграцията на Балканите", заяви пред AFP Емануел Гьофре, посланик на ЕС в Сърбия.

Планът за растеж се състои от четири стълба: засилена интеграция към единния пазар, икономическа интеграция на Западните Балкани чрез общия регионален пазар, ускоряване на основните реформи и увеличаване на финансовата помощ в подкрепа на тези реформи.

Но "плащанията ще бъдат обвързани със строги условия по отношение на изпълнението на реформите", предупредиха посланиците на ЕС, както и с "привеждането на партньорите в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност".

Това може да се разглежда като настояване за разхлабване на връзките на Балканите с Русия.

Сърбия, която до голяма степен зависи от Москва за вноса на газ, категорично отказа да приложи санкции срещу традиционния си съюзник, откакто Русия нахлу в Украйна.

"От икономическа гледна точка съществуват руски интереси в енергийния сектор, дори ако сме отворили алтернатива чрез междусистемната връзка с България, финансирана с европейски средства", каза Гофре.

Миналия месец сръбският президент Александър Вучич, популист, известен с антибрюкселските си изказвания, както и с редовните си срещи с руския посланик, се погрижи да призове за по-голяма интеграция с ЕС.

"Потвърдих ангажимента на Сърбия да продължи процеса на реформи и европейска интеграция", написа Вучич в Instagram.

"Обсъдихме и плана на ЕС за растеж на Западните Балкани, който трябва да укрепи и сближи нашите икономики и общества", добави той.

Въпреки това последните проучвания на общественото мнение сочат, че само 32% от сърбите имат доверие в ЕС - в Албания този показател достига 77%.

В Босна този процент е 57, а в Черна гора - 54.

(БГНЕС)