Ердоган атакува опозицията в Турция с вълна от арести и разследвания

Политическите репресии не са чужди за Турция. Вълната от арестите и разследванията от началото на годината, насочени срещу политици, журналисти, знаменитости и кмета на Истанбул, карат някои наблюдатели да се замислят за мотивите на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, пише Bloomberg.

Задържанията по обвинения, сред които „обида на президента“ и участие в антиправителствен протест отпреди десетилетие, идват, когато главният съюзник на Ердоган и говорителят на неговата партия изразиха открита подкрепа за него да изкара трети мандат след 2028 г. За целта ще е необходима конституционна промяна.

Тази стратегия изглежда съсредоточена върху разделянето на опозицията, която стопи разликата с Партията на справедливостта и развитието на Ердоган на последните местни избори, и заглушаване на несъгласието, отбелязва информационната агенция.

Турските държавни медии съобщават в сряда, че прокурорите ще поискат седемгодишна ефективна присъда за кмета на Истанбул Екрем Имамоглу заради предполагаема заплаха срещу главния прокурор на града. През януари Имамоглу – широко смятан за основен съперник на Ердоган за президентския пост, беше обвинен, че е заплашвал Акън Гюрлек. Имамуоглу, който не е арестуван, отрича обвиненията.

Ердоган е на власт в Турция от почти четвърт век – първо като министър-председател, а след това и като президент. Той има възможност да затвърди наследството си като посредник на властта в региона след падането на режима на Башар Асад в съседна Сирия и завръщането на президента Доналд Тръмп в САЩ. Това може да означава, че има по-малко международно наблюдение върху действията му у дома.

Вълната от арести се разиграва на фона на потенциално мирно споразумение между Турция и забранената сепаратистка Кюрдска работническа партия (ПКК). Подобна сделка може да сложи край на конфликт, който отне живота на десетки хиляди хора от 1984 г. насам, но представлява голям риск за правителството.

„В миналото винаги е имало опити да се намери някаква правдоподобна причина за повдигане на обвинения срещу тези хора“, коментира арестите Волфанго Пиколи, съръководител на глобалната политическа консултантска компания Teneo. „Целта е да се покаже, че няма място за несъгласие, че всеки може да бъде цел“, добавя той.

Сред задържаните е Юмит Йоздаг, лидер на Партията на победата - малка, но гласовита ултранационалистическа група, която се противопоставя на кюрдската сделка. Йоздаг е арестуван и обвинен в „подстрекаване на омраза сред обществото“.

Айше Барим, която ръководи фирма, управляваща кариерите на някои от най-известните турски актьори, е задържана за предполагаемото ѝ участие в антиправителствените демонстрации в Истанбул през 2013 г. Най-малко четирима журналисти също са задържани за кратко и са им наложени ограничения да пътуват.

След протестите през 2013 г. и опита за преврат през 2016 г. хиляди хора бяха арестувани и разследвани. Някои в лагера на опозицията казват, че неотдавнашната вълна от арести е съживила спомените за предишни опити за ограничаване на тяхната дейност.

Преизбирането на Имамоглу като кмет на Истанбул през миналата година на фона на високата инфлация в Турция е емблематично отклонение от Ердоган и неговата партия към основната опозиционна Републиканска народна партия, която сега държи властта в най-големите градове на страната. Кметът, чиято платформа го превърна в политическа звезда, вече чака решение на апелативния съд, след като получи двегодишна присъда за обида на държавни служители през 2019 г. Ако бъде потвърдена, тази присъда може потенциално да го дисквалифицира от участие в следващите президентски избори.

„Има заговор, целта е ясна“, коментира Имамоглу пред привърженици пред съд в Истанбул в петък, след като свидетелства пред прокурорите. „Изправени сме пред съдебен тормоз в Истанбул, но това няма да ни попречи“, добавя той.

Според критици на Ердоган законодателните промени му дават по-голяма дума при назначенията в съдебната система, а съдебните решения все повече се съгласуват с дневния ред на правителството. В доклад от 2024 г. на Европейската комисия се казва, че Турция трябва да промени начина, по който избира членове на Съвета на съдиите и прокурорите, за да се ограничи ролята на правителството при избора на някои от висшите съдебни служители.

Още при миналогодишните местни избори Ердоган натрупа сериозен политически капитал, като атакува прокюрдските партии и техните поддръжници. Той многократно е обвинявал опозиционни групи в участие в „тероризъм“, за да ухажва националистическите гласове с основния си съюзник (МНР).

Загубата на местния вот през 2024 г. принуди Ердоган да влезе в нов процес на изграждане на политика, коментира Серен Селвин Коркмаз, съдиректор на Истанбулския институт за политически изследвания. „Това ще определи предстоящия период. Кюрдският процес на помирение играе много важна роля тук“, добавя тя.

Ердоган, който изпълнява втория си мандат като президент, не може да се кандидатира отново, освен ако парламентът не свика предсрочен вот или ако конституцията не бъде променена, като и двете изискват мнозинство в парламента. Засега ПСР  и MHP няма да успеят да постигнат това мнозинство, което обяснява подхода към прокюрдската партия DEM с 57 места в турския парламент, казва Коркмаз.

Икономическите трудности наливат масло в огъня на изборния успех на опозицията, тъй като Турция е разлюляна от тежка криза с разходите за живот. Годишната инфлация се забави от миналогодишния връх от 75,4%, но достига 42,1% през януари, за което мнозина обвиняват политиката на Ердоган. Бяха приети и по-високи лихвени проценти за намаляване на инфлацията, а това задушава бизнеса и потребителите.

Според Коркмаз кюрдската политика е предназначена да разбие многопартийния съюз на опозицията. „Един от начините е да привлекат партията DEM на тяхна страна и да разделят опозицията“, добавя тя.

Откакто победиха партията на Ердоган в няколко ключови битки за кметове миналата година, управляваните от опозицията общини са изправени пред десетки разследвания, според публичните регистри. Кметовете на истанбулските райони Есенюрт и Бешикташ са разследвани за предполагаема корупция, която те отричат. Отделно редица опозиционни общини, които имат достъп до огромни средства за програми за социално подпомагане, са със замразени банкови сметки на основание, че не са платили премии за социално осигуряване на правителството.