Как еврозоната се отрази на инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия?

Преминаването към еврото е имало незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени в Хърватия. В същото време ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията в Естония, Латвия, Литва и Словакия са били временни. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет, който изследва увеличи ли се инфлацията в тези страни след влизането в еврозоната.

Хърватия официално прие еврото като своя валута на 1 януари 2023 г., ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Анализите за динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 - април 2025 г. сочат, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени е минимално.

Още преди присъединяването към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст са глобални - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията започва устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5%, през февруари – 11,7%, до достигане на 5,4% през декември същата година и 4,3% през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени, пише в анализа на Фискалния съвет.

Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика и много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност, инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута, посочват експертите от Фискалния съвет.

Те допълват, че този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия. Освен това властите там са предприели редица стъпки за ценови контрол, които са противоречиви и относително неефективни, посочват експертите. 

Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, обобщават от Фискалния съвет.

Изменение на инфлацията България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024

Източник: Евростат

Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз, отбелязват експертите.

Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също са изпитали краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти са концентрирани в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.

В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязват по-високи нива на инфлация в периода 2021–2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запазва относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики.

Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, заключава анализът.

Изменение на БВП на България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024

Източник: Евростат