Преминаването към еврото е имало незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени в Хърватия. В същото време ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията в Естония, Латвия, Литва и Словакия са били временни. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет, който изследва увеличи ли се инфлацията в тези страни след влизането в еврозоната.
Хърватия официално прие еврото като своя валута на 1 януари 2023 г., ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Анализите за динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 - април 2025 г. сочат, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени е минимално.
Още преди присъединяването към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст са глобални - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията започва устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5%, през февруари – 11,7%, до достигане на 5,4% през декември същата година и 4,3% през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени, пише в анализа на Фискалния съвет.
Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика и много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност, инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута, посочват експертите от Фискалния съвет.
Те допълват, че този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия. Освен това властите там са предприели редица стъпки за ценови контрол, които са противоречиви и относително неефективни, посочват експертите.
Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, обобщават от Фискалния съвет.
Изменение на инфлацията България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз, отбелязват експертите.
Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също са изпитали краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти са концентрирани в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязват по-високи нива на инфлация в периода 2021–2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запазва относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, заключава анализът.
Изменение на БВП на България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024
Източник: Евростат


Месец по-късно: Откриха и върнаха телефон, откраднат след нападение от възрастна жена във Варна
Много малко електронни магазини са въвели задължителната функция “Откажи се от договора”
Човек загина при пожар
Петролът поевтинява
Хороскоп за 18 ноември - Всички зодии
Вл. Панев: Моделът на растеж, основан на потребление, е изчерпан
Петролът поевтиня заради възстановените доставки и сигналите на САЩ за Иран
Сътрудник на Ким Чен Ун се срещна с Путин в Москва
САЩ ограничават достъпа до AI чипове в Югоизточна Азия
Той оглави световния шахмат, но иска да матира Revolut
Огромна скала падна върху пълно с хора Peugeot
Toyota на съд заради продажба на дефектен модел
От старо BMW до пикап с дупка във вратата - новият Джеймс Бонд предпочита трошки
Защо моторното масло старее дори когато автомобилът не се кара
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Заради здравословни причини на докладчик: Отложиха делото “Сияна”
Шишков: Ще бъдат изградени нови интелигентни системи по всички магистрали
Изплащането на коледните надбавки започва от 20 ноември
Рожден ден за над 1500 евро: Гръцките родители все по-трудно плащат за детски празненства
Съдебен експерт с нов доклад: Джефри Епстийн не се е самоубил


преди 1 година До: andy хахахаха, за това никой не спори с теб! :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година До: andy Колкото повече лъжете, толкова по-малко хора вярват на лъжите ви и толкова повече искат да имат любовни отношения с вас и роднините ви! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година 36 години разни платени чуждестранни агенти и български еничари ни обяснават как ще станем по-богати и силни след като ни убият!!! Имам въпрос, колко ви платиха за тази измама?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар