IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Как еврозоната се отрази на инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия?

Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, посочва се в анализ на Фискалния съвет

17:45 | 14.05.25 г. 25
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Преминаването към еврото е имало незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени в Хърватия. В същото време ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията в Естония, Латвия, Литва и Словакия са били временни. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет, който изследва увеличи ли се инфлацията в тези страни след влизането в еврозоната.

Хърватия официално прие еврото като своя валута на 1 януари 2023 г., ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Анализите за динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 - април 2025 г. сочат, че въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени е минимално.

Още преди присъединяването към еврозоната Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст са глобални - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото инфлацията започва устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5%, през февруари – 11,7%, до достигане на 5,4% през декември същата година и 4,3% през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени, пише в анализа на Фискалния съвет.

Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика и много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност, инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута, посочват експертите от Фискалния съвет.

Те допълват, че този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия. Освен това властите там са предприели редица стъпки за ценови контрол, които са противоречиви и относително неефективни, посочват експертите. 

Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, обобщават от Фискалния съвет.

Изменение на инфлацията България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024

Източник: Евростат Източник: Евростат

Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз, отбелязват експертите.

Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също са изпитали краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти са концентрирани в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.

В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязват по-високи нива на инфлация в периода 2021–2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запазва относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики.

Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, заключава анализът.

Изменение на БВП на България, Хърватска, Латвия, Унгария, Полша и Румъния за 2007-2024

Източник: Евростат Източник: Евростат

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 17:45 | 14.05.25 г.
Най-четени новини
Още от Политика виж още

Коментари

23
rate up comment 0 rate down comment 7
Brasil
преди 4 седмици
До: andyАко ти си станал по-беден и живееш в по-голяма мизерия за тия 36 г., проблемът си е изцяло твой.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 1 rate down comment 2
data
преди 4 седмици
До: data3, Помощи от ЕС :) Те затова Валутният борд в България е невъзможен без ЕС , а ЕЗ е единственият начин да се измъкнем от него .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 1 rate down comment 2
data
преди 4 седмици
До: m_nedevПо принцип , със заеми може в ултра краткосрочен но това е пътя към катастрофата на всеки валутен борд .Пример е България : външно търгоски сме на постоянен търговски дефицит защото левът е прекалено скъп за нашата икономика , въпросът е с какво финансираме дефицита който неминуемо води до свиване на паричното предлагане ? 1,Вариат - инвестиции , за съжаление възможностите за инвестиране в България не са особено големи 2,Заеми - дефицита само за януари е 2 млрд лв. . :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 5 rate down comment 1
Tikva007
преди 4 седмици
До: m_nedev: Основно се разминахте в това, че момчето загуби представа какво се опита да дискутира в темата. Ако му прочетеш хронологията на коментарите, ясно се вижда, как започва неподготвен с опита за внушение за *инфлацията в България е доста сериозна за последните 4-5 години* и след сблъсъка с обективната истина се загуби някъде в превода. Там се и закачи за теб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 3 rate down comment 3
m_nedev
преди 4 седмици
До: dataРазминаваме се в това, че няколко коментара по-долу, ти написа, че България сама не може да увеличи паричното си предлагане, т.е. предлагането на левове, а аз ти напомних за два хипотетични примера, при което това може да се случи. Единият е, когато Държавата тегли външен заем, обръща тези пари в левове, и ги харчи, а другият, когато БНБ намали задължителните резерви на банките и така увеличи размера на кредитните пари, въпреки че във втория случай свръх ликвидността на банките пречи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 4 rate down comment 1
data
преди 4 седмици
До: m_nedevМИ не се разминаваме просто гледаме различни неща : в момента банките са свръх ликвидни но същевременно ЗМР на Банките са на 12 % на максимума си -в смисъл БНБ не успява да изтегли достатъчно ликвидност и получаваме чувствителна инфация в НИ и вероятно за бъдеще определен процент лоши кредити .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 5 rate down comment 6
m_nedev
преди 4 седмици
До: dataТук малко се разминаваме. Макар и ограничено БНБ и правителството могат да влияят на паричното предлагане в икономиката на България. В момента банките са свръх ликвидни, но ако не бяха, БНБ може да намали задължителните банкови резерви и по този начин да увеличи паричното предлагане. Правителството от своя страна може да взима заеми от международните финансови пазари и да ги налива в социални програми, с което също ще увеличи временно паричното предлагане.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 4 rate down comment 6
data
преди 4 седмици
До: m_nedev Провокация е да накараш хората да се замислят какво поражда инфлацията в България след като тя сама не може да увеличава паричното си предлагане . А относно причините за инфлацията според М.Фридмън тя е паричен феномен :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 11 rate down comment 7
andy
преди 4 седмици
Дечицата на родните Комунисти и дечицата на западналите Фашисти, правят всичко възможно да унищожат Европа като раса, култура и икономика. На крачка са от успеха!!! Икономиката е в крах, а континента е залят от нелегани тъмни субекти с ясни намерения да го присвоят. Приготвихте ли вазелин, че те са НЕбинарни и опъват всичко!!! ;-)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 6 rate down comment 4
m_nedev
преди 4 седмици
До: dataКакво имаш предвид с израза ,, провокацията елементарна?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още