А ще бъде ли България готова за еврото и след 1 януари?

България е готова за влизане в еврозоната, страната ни е във валутен борд, петте най-големи банки са под надзора на Европейската централна банка и като дъщерни банки на големи международни финансови групи спазват регулациите. Тези аргументи изброи Живко Тодоров, заместник-председател на управителния съвет и изпълнителен директор на iBank, в рамките на панела „Банкови политики – В очакване на еврото ver.2.0“ на форума Banking Today 2025 на Investor.bg.

Според Тодоров предизвикателство пред банките е въвеждането на ESG стандартите и оценяването на клиентите по тях. Банкерът посочи, че няма да има директен ефект върху кредитирането у нас от намаляването на задължителните минимални резерви от 12% до 1% при влизане в еврозоната, тъй като освободените ресурси като цяло ще бъдат пренасочени за съхранение в Европейската централна банка (ЕЦБ). В случай на увеличен интерес от кредитиране обаче банките все пак ще могат да го използват.

„Най-големият урок, който еврозоната не успя да научи, и първата жертва, която пада, е доверието“, коментира той като оценка за последствията от кризите за финансовата индустрия през последните 15-ина години. Затова Живко Тодоров препоръча като общество да бъдем активни и да инвестираме в хората.

Той отбеляза, че за малките банки евентуално обединение ще отговори адекватно на тяхното значение при появата на по-голям играч в региона, след като административната тежест за тях е по-голяма.

Според Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на УниКредит Булбанк, банките изпълняват критериите и изискванията по европейските банкови стандарти. „Цената сме я платили отдавна, остава да използваме бенефитите“, посочи тя.

Минчева напомни, че от няколко години банките са подготвени за влизане на страната ни в еврозоната, след като техническата дата се отлагаше няколко пъти. Тя цитира данни от Асоциация на банките, която пресметна, че това ще струва на финансовите институции между 300 млн. и 400 млн. лева като инвестиции, необходими, „за да направим тази крачка“.

По думите на Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и финансови пазари" в Пощенска банка, много по-интересно е „дали ще сме готови след 1 януари“, когато може да нарасне търсенето на кредитен ресурс при интерес на външни инвеститори, които ще търсят местен банков партньор, за да реализират проектите си.

Той е категоричен, че българските банки трябва бързо да се прегрупират, за да предложат адекватни финансови решения. Що се отнася до консолидацията на пазара, той е убеден, че преструктуриране предстои. „Преди 10 години вече отговорих на този въпрос и предизвиках недоволството на Българската народна банка и малки банки, че 10-15 банки са достатъчни“. Той е категоричен, че след 10 години консолидацията не трябва да се възприема негативно, защото при нея се увеличава капиталовата мощ на банковата система.

„В Европейската централна банка има работна група дали регулациите не се припокриват и дали решенията, които се вземат в Европейския съюз, не намаляват неговата конкурентоспособност“, посочи Ягодин. Той е на мнение, че този процес не зависи от малките банки, а какво мисли пазарът. 

Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка, заяви, че банките у нас отговарят на критериите, които изисква ЕЦБ още след стрес теста, след който банковата система се промени.

Той обърна внимание на лихвените нива по кредитите у нас, които са по-ниски от европейските. Георгиев смята, че очакваните ползи за банките ще са и заради задължителните минимални резерви, които ще влияят на цената на кредитите след влизане в еврозоната. Банкерът обърна внимание и на друг проблем, свързан с разходите, които банките трябва да заделят, при влизането в еврозоната.

Ще са нужни допълнителни средства за охрана, за двойната визуализация, поясни Георгиев, но обърна внимание, че освен банките бизнесът също трябва да се фокусира върху промените, които ще настъпят с влизането в еврозоната. Той очаква през декември и януари да се наруши нормалният ритъм на работа в банките, тъй като част от бизнеса тепърва ще осъзнае как трябва да се адаптира към промените, като очаква това да се случи най-вече с малките фирми.

Цветанка Минчева отчете, че българската банкова система е изключително капитализирана и под надзора на БНБ и ЕЦБ няма разлика в представянето на европейските банки и дори с динамика и развитие изпреварва конкурентите.

„Имаме печеливша и устойчива банкова система с кредитиране. Банковият цикъл е дълъг и стимулира банките да мислят дългсрочно“, коментира тя. По думите ѝ нетният лихвен доход намалява и това е тенденция в Европа. Минчева прогнозира, че с влизането в еврозоната ще видим повече бизнес и инвестиционни проекти. „Такси и комисиони са част от операциите и се извършват през дигитални канали, в нелихвените компоненти влизат нови продукти, инвестиции, застраховане, консултиране на големи клиенти и сливания и придобивания“, посочи тя и прогнозира, че ще наблюдаваме положителна тенденция на растеж при добър инвестиционен климат.

Що се отнася до банковите политики, Ягодин смята, че Европа не си е научила уроците. „В началото регулаторът беше доста либерален за рисковете без мониторинг, но махалото залитна в другата посока на дерегулиране, сега се връща в средно положение“, предупреди той и изрази надежда банките и бизнесът в Европа да са генератор на най-нови технологични решения.

Той се надява „да не сложим розовите очила и да искаме със зелената реформа да продаваме продукция извън Европейския съюз“, и да допуснем грешки в икономиката като Зелената сделка. 

Илиан Георгиев съветва при геополитическата нестабилност България да намери своите позитиви и "да станем водещ производител", като намерим онези сектори, в които инвестициите са печеливши. Той добави, че това ще се случва с инвестиции във високоинтелигентни служители.

Живко Тодоров отбеляза, че стабилността на банковата система е висока, тя е с рекордни нива на капиталова адекватност - над 22 процента, ликвидно покритие - над 240 процента, ние сме част от Единния надзорен механизъм от 2020 г. и най-големите пет банки са под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) оттогава.

Генерални партньори на Banking Today 2025 са iBank и Пощенска банка.

Основни партньори на Banking Today 2025 са Българска банка за развитие, MFG, Българо-американска кредитна банка и ЮГ Маркет ЕАД.

Партньори на събитието са: Пейсера България, Фонд на фондовете, Рувен Транс, Столето и Нова Транслейт.

Събитието се провежда с подкрепата на Devin, Ведра Кафе, DiKa и Ловико.

Институционални партньори на събитието са Асоциация на банките в България, Българска Финтех Асоциация, BESCO, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация за рисково и дялово инвестиране, Sofia TechPark, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ) и Endeavor.

Медийни партньори на Banking Today 2025 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, See News и See Next, Dir.bg, The Recursive, сп. BusinessGlobal и Банкеръ.