Как се отрази приемането на еврото в Естония?

Няма да има ценови шок с приемането на еврото в България, където е лесно да се контролират цените, ако има строг надзор. Това каза пред БНТ Хейдо Витсур, бивш финансов министър на Естония, осъществил прехода, без който приемането на еврото не би било възможно.

За 14 години, откакто е в еврозоната, Естония бележи икономически растеж, а заплатите са се увеличили със 154%. Страната от валутен борд става част от еврозоната през 2011 г. Тогава средните доходи са под 800 евро, а сега - над 2000 евро.

Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, след като прибалтийската държава печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две важни решения - преминава се към смяна на руската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен борд.

Първоначално естонската крона е фиксирана към германската марка, а по-късно – към еврото. При присъединяването си към ERM II, или така наречената чакалня на еврозоната, през 2004 г. и при приемането на еврото през 2011 г. курсът остава непроменен.

"Естония, както и България, използваше валутен борд, и при фиксиран курс преминаването към еврото е много просто. Трябва само да направиш едно деление. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е доста досадно. Докато в България, трябва само да се дели на две и вече имаш цената в евро. Хората знаят това и за бизнеса е също много лесно“, коментира Витсур. Той уточни, че технически трябва да се свикне с новите банкноти, но в епоха, когато се използват много банкови карти и почти всички плащания са електронни, за хората това е почти незабележимо.

Витсур, който сега е главен икономист на една от банките в Естония, коментира опасенията от повишаване на цените с въвеждането на еврото.

"Мисля, че както в Естония, така и в България ще се появят приказки, че цените ще се повишат. Но нищо не се повиши. Особено в България, където е лесно да се контролира цената - просто трябва да бъде наполовина. Или ако има строг контрол. Някои търговци тук (в Естония, бел. ред.) се възползваха от това, че хората не умеят да изчисляват добре. Но паника нямаше. Изчезна само едно нещо - двойното обозначаване на цените, което традиционно се въвежда в страните, които се готвят да се присъединят към единната валута", каза икономистът. 

Той не приема страха, че България ще загуби суверенитета си, когато левът бъде заменен.

"Тъй като Естония не използваше паричната политика, която може да води една централна банка, а системата на валутен борд. И, на практика, парична незавиимост просто нямахме. Вашата валута - левът, вече няколко години е тясно свързана с еврото. И нашата крона също беше свързана. В паричната политика нищо не се променя", заяви Витсур.

Витсур дава и различна гледна точка на повишаването на цените в Хърватия - последната страна, приела еврото, с обяснението, че ако си заобиколен от богати съседи, това вдига цените на родна земя. 

"Естония вече е много скъпа държава по отношение на цените, и затова нашата индустрия губи конкурентоспособност. Например, ние сме с 20% по-скъпи от Литва. А в Литва всичко върви по-добре през последните 5 години и ни изпреварва по основните макроикономически показатели. Нашата икономика запада, защото цените са прекалено високи, а производителността не расте толкова бързо. А при вас, тъй като цените са сравнително ниски, вие сте конкурентоспособни", посочи той.

Причината за поскъпването в Хърватия след влизането на страната в еврозоната е същата като в Естония, коментира Витсур.

„Тъй като Хърватия е близо до Словения и Австрия, където цените са по-високи, хората просто свикват с по-високи цени. Ходят в Словения и Австрия и просто привикват, че такава е цената. Освен това австрийци и германци започнаха да пътуват повече до Хърватия след въвеждането на еврото и започнаха да купуват повече стоки. Същото се случи и при нас с финландците – идваха, гледаха колко е евтино и купуваха и купуваха. Естествено, търговците увеличаваха цените, защото търсенето беше голямо. Мисля, че именно това търсене от Австрия и Германия доведе до поскъпването в Хърватия. Не пряко заради еврото, а заради това, че повече чужденци започнаха да пазаруват там", коментира икономистът.

Политикът и икономист, който пряко участва в осъществяването на прехода в прибалтийската държава, смята, че там този процес е завършен, но признава, че трябва да минат още години.

"В психологията на хората са останали някои следи. И те остават за дълго, защото културата се променя едва за три поколения, не по-рано. Тоест, някои навици са останали", каза Витсур.