Новата ера на въоръжаването разкрива присъщите слабости на Европа

Когато Урсула фон дер Лайен произнесе годишната си реч за състоянието на Европейския съюз (ЕС) по-рано този месец, тя зададе тона от момента, в който излезе на сцената. „Европа трябва да се бори за мястото си в свят, в който много големи сили са или амбивалентни, или открито враждебни към Европа“, коментира тя пред законодателите в Страсбург, цитирана от Euronews.

„Свят на имперски амбиции и имперски войни. Свят, в който зависимостите са безмилостно оръжейни. Именно поради всички тези причини трябва да се появи нова Европа“, посочва председателят на Европейската комисия (ЕК).

Седмица по-късно Марио Драги, бившият министър-председател на Италия и автор на знакова статия за конкурентоспособността, отправи подобно мрачно предупреждение.

„Изминалата година показа ясно, че действаме в различен свят. Границата между икономика и сигурност е все по-размита. Държавите използват всички инструменти, с които разполагат, за да прокарат интересите си“, каза той в присъствието на Фон дер Лайен.

„Трябва да изградим капацитет да се защитаваме и да издържаме на натиск в ключови точки – отбрана, тежка промишленост и технологии, които ще оформят бъдещето“, добавя той.

И двете речи, произнесени с остри думи, за да се избегне всякакво недоразумение, улавят осакатяващото чувство за обкръжение, което се разпространява в цяла Европа, докато тя се ориентира в това, което експерти и анализатори вече определят като новата ера на въоръжаването.

През последното десетилетие държави с различни размери и икономически възможности оставиха настрана скрупулите си, за да експлоатират националните си активи и да прокарват националните си интереси за сметка на противници, конкуренти и, напоследък, дългогодишни съюзници. Търговските потоци, митата, веригите на доставки, природните ресурси, валутните резерви и дори човешките същества днес се използват в безпрецедентен мащаб и причиняват хаос при принципите, предназначени да стабилизират международните отношения.

Тази агресивна практика предвещава завръщане към ерата на твърдо сварения етатизъм, но с модерното допълнение на силно взаимосвързан и взаимозависим свят, където един малък ход на шахматната дъска може да събори всички останали фигури. Както наскоро каза един висш дипломат от ЕС: „Вече не живеем в ред, основан на правила, а в ред, основан на силата.“

Вооръжаването е сравнително нова дума в европейския жаргон. Един от първите драматични примери датира от август 2018 г., когато Доналд Тръмп, по време на първия си мандат като президент на САЩ, се оттегли от ядрената сделка с Иран и отново наложи наказателните санкции, които бяха отменени като част от преговорите.

Тръмп обаче отиде по-далеч и заплаши да накаже компании, които поддържат търговски връзки с Техеран, независимо от тяхното местоположение или собственост. „Всеки, който прави бизнес с Иран, НЯМА да прави бизнес със САЩ“, каза той тогава.

Брюксел остро критикува решението и се позова на един неясен закон, Блокиращия статут, за да обезсили непропорционалните решения на САЩ и да защити европейските фирми. Самата мисъл за загуба на достъп до могъщия американски пазар и, най-важното, до могъщия американски долар обаче се оказа повече от убедителна. Total, най-голямата френска енергийна компания, бързо се отказа от газов проект в Иран на стойност 4,1 млрд. евро.

В ретроспективен анализ Лондонското училище по икономика (LSE) установи, че заплахата на Тръмп за вторични санкции превръща паричната политика в оръжие. „Това е и агресивна форма на екстериториалност, която може би не е била виждана в този мащаб в миналото и се смяташе, че е изчезнала до голяма степен в следвоенния ред“, посочва се в анализа.

Брюксел отново се сблъска с феномена, но в напълно неочаквано измерение, през лятото на 2021 г. Границата между Беларус и Полша, както и Литва, внезапно беше претоварена от масов приток на търсещи убежище, дошли от страни като Ирак, Афганистан, Сирия и Конго. Всички посочиха беларуския президент Александър Лукашенко, който преди това заплаши да „залее“ ЕС с мигранти и наркотици, ако блокът наложи санкции на страната му заради отклоняването на полет на Ryanair, превозващ двама беларуски опозиционни активисти. След това се появиха доказателства за сложна мрежа от туристически агенции, евтини полети и онлайн кампании за превоз на хора до столицата Минск.

„Това е хибридна атака, а не миграционна криза“, коментира тогава Урсула фон дер Лайен.

Въоръжаването и способността му да отприщи икономически хаос продължи и през следващата година, когато Русия прекъсна газовите потоци към Европа и предизвика рекорден скок на цените. Оттогава случаите се умножиха.

Само тази година ЕС се сблъска с два последователни шока. Първо, когато Тръмп въведе своите спорни „реципрочни“ мита, които едностранно преобърнаха световната търговия. Второ, когато Китай отвърна на тези мита, като ограничи износа на седем редкоземни елемента, които са от решаващо значение за автомобилния, енергийния, технологичния и отбранителния сектор.

Макар и различни по характер, и двата епизода споделят намерението да се използва един мощен актив – съответно американският пазар и китайските монополни позиции, като средство за подчиняване на суверенни държави. САЩ си осигуриха небалансирани търговски сделки, а Пекин – търговско примирие.

И двата епизода имат още една обща черта – ЕС не реагира на нито един от тях.

Срещу ограниченията на Пекин Брюксел първо изрази възмущение, а след това избра диалог. Срещу митата на Тръмп ЕС обмисли за първи път използването на своя Инструмент за борба с принудата, който позволява широки ответни мерки. Острите разногласия между страните членки обаче вързаха ръцете на Европейската комисия (ЕК) и тя се отказа да използва инструмента.

„Да се надява Китай и САЩ да не вземат отново икономически заложници не е стратегия. Ако Европа иска възпиране, тя трябва да си напише домашното сега и да изгради коалицията, за да натисне спусъка, когато му дойде времето“, коментира Тобиас Герке, старши политически сътрудник в Европейския съвет по външни отношения (ECFR).

Крещящата липса на реакция повдигна неудобни, но уместни въпроси относно способността на блока да оцелее в епоха, в която националните държави безсрамно манипулират твърдата си сила и прилагат безмилостна политика.

„Европа все още не се възприема като сила“, коментира президентът на Франция Еманюел Макрон, след като ЕС сключи търговско споразумение със САЩ, което наложи 15% мито върху вноса на САЩ от блока.

ЕС като цяло не е създаден, за да всява страх. Блокът се появи от пепелта на Втората световна война като малка група държави, които обединяват производството си на стомана и въглища. Той постепенно се превърна в единен пазар, ангажиран с демокрацията, правата на човека и стремежа към мир.

Въпреки че силите му нарастват с времето, както се вижда от неотдавнашния тласък в областта на отбраната, структурата му запазва фокуса върху компромиса, който често се превръща в мъчителни преговори и сложни закони.

Със задълбочаването на глобалните сътресения и завладяването на икономиката с геополитиката, пукнатините в машината за консенсус започнаха да се показват. Почитаното от времето правило за постигане на единодушие във външните работи, по-специално, беше подложено на интензивен контрол.

„Това, което някога беше известно като Брюкселски ефект, сега се превърна в „Брюкселски дефект“, казва Хенри Фарел, професор по международни отношения в университета „Джонс Хопкинс“ и съавтор на книгата „Как Америка използва като оръжие световната икономика“.

„Политиката на силата никога не е изчезвала толкова напълно, колкото хората са вярвали, а сега се завръща. След като старите предположения започнат да се разпадат, вероятно процесът на промяна ще се ускори“, коментира Фарел пред Euronews.

„Политически образувания като ЕС, които бяха дълбоко вкоренени в многостранната взаимозависимост, са дълбоко уязвими на тези тактики“, казва още той.

За разлика от това, САЩ, Китай, Русия и други държави не са ограничени от тромави вътрешни процедури и могат да затегнат пречките, било то валута, минерали или изкопаеми горива, с едно щракване на пръсти, без да чакат одобрението на никого. С други думи, те могат да обединят пазарната сила и националната сигурност в един курс на действие. Нарастващото им презрение към международните правила само окуражава действията им.

В ЕС това е възпрепятствано от вътрешното разделение на компетенциите: пазарната сила е в ръцете на Комисията, а националната сигурност е в ръцете на държавите членки.

„ЕС има възможности по принцип. Неговите пазари и правила биха могли да му осигурят мощни хватки, които може да използва или да заплаши да използва, за да се защити“, добавя Фарел. „За да направи това обаче, ЕС трябва да се ангажира изцяло. Просто не е достоверно ЕС да говори за Инструмента за борба с принудата, освен ако не е готов да го използва срещу други сили“, подчертава той.

Нахлуването на Русия в Украйна и завръщането на Тръмп в Белия дом предизвикаха дебат за това как да се реформира блокът, за да се засили глобалната му мощ. Марио Драги например предложи мащабни съвместни заеми, консолидация в стратегически сектори, преференция „Произведено в Европа“ и държавна помощ.

Междувременно фон дер Лайен заяви, че е „време да се освободим от оковите на единодушието“.

Всички тези решения са предназначени да предоставят по-голяма власт на институциите в Брюксел и да гарантират, че 27-те държави членки могат да обединят своите разнородни интереси и да действат на световната сцена по-бързо, решително и стратегически.

По ирония на съдбата, решенията, които те предлагат, в по-голяма или по-малка степен остават националните столици крайните носители на властта.

„За оцеляването на Европа трябва да направим това, което не е правено преди, и да откажем да бъдем възпрепятствани от самоналожени ограничения“, както казва Марио Драги, който заключава, че светът така или иначе вече наруши своите табута.