Неподчинението в германската коалиция застрашава дневния ред с реформи на Мерц

Германският канцлер Фридрихх Мерц изпитва затруднения да прокара две ключови предложения за политики за пенсиите и военната служба, препятствие, което подхранва притесненията, че известна политическа нестабилност, каквато видяхме във Франция, скоро може да се прокрадне и в най-голямата икономика в Европа, пише Ройтерс.

Консерваторите на Мерц и лявоцентристките социалдемократи обещаха да осигурят по-голяма стабилност, когато сключиха „брака си по сметка“ преди пет медеца след разпадането на крехката трипартийна коалиция.

Исторически пакет с разходи, договорен преди да встъпят в длъжност, улесни пътя за коалиционно правителство, като им даде известна фискална свобода да постигнат различните си цели.

Но коалиционното правителство, което има малко парламентарно мнозинство, е съпътствано от напрежение от първия си ден, когато Мерц стана първият в историята канцлер, който не беше избран при първото гласуване.

Макар че ръководителите на коалицията имат добри работни отношения, те се затрудняват да подчиняват депутатите си. Мнозина сред консерваторите на Мерц са разочаровани от степента на компромисите, които бяха необходими, когато предизборната им кампания обеща радикална промяна – това прави тайните гласувания като това за избор на канцлер особено рисковани, казват депутати пред Ройтерс.

Предизвикателства пред Германия

Мерц, който нямаше управленски опит, преди да встъпи в длъжност като канцлер, възприе пасивен подход към вътрешните борби както в коалицията, така и в собствената си партия.

„Ако коалицията продължи по този начин, няма да успее да постигне значима промяна“, счита, Филип Кокер, политолог от университета в Хановер.

Анализатори казват, че управлението е усложнено от недоверието между и в партиите, идеологическото разминаване, липсата на управленски опит в кабинета на Мерц и мащаба на предизвикателствата пред Германия.

Но коалицията трябва да действа бързо, тъй като икономиката е изправена пред трета година на свиване, а ненадеждността на основния ѝ партньор в областта на сигурността, Германия, я прави още по-уязвима от нарастващите притеснения от Русия в тази област.

Възход на крайната десница

Законопроектът за повторно въвеждане на доброволната военна служба и отварянето на вратата за въвеждане на наборната служба, е спешно необходим, например, за да помогне за укрепването на пренебрегваните от дълго време насам въоръжени сили, казват поддръжниците му. Министърът на отбраната Борис Писториус обеща, че той ще влезе в сила през 2026  г., график, който сега изглежда под заплаха.

Новите сътресения в Германия се случват след падането на няколко френски правителства през последната година, което повиши перспективите за политическа парализа и увеличи още повече подкрепата за крайната десница в двете водещи икономики в Европейския съюз.

Подкрепата за „Алтернатива за Германия“ нарасна заедно със спада в подкрепата за консерваторите и ГСДП и сега крайнодясната партия често е на първо място на национално ниво в обществените допитвания.

Депутати от младежкото крило на консерваторите предупредиха миналата седмица, че ще оттеглят подкрепата си за законопроекта за пенсиите, един от основните компромиси на партията с ГСДП, който замразява пенсиите до 2031 г., като в същото време стимулира хората да работят по-дълго време.

Те твърдят, че законопроектът затвърждава ползите без да се решава въпроса с финансирането в момент, когато Германия застарява, а младите хора трябва да платят сметката.

Връщане на военната служба?

Междувременно консервативните депутати и тези от ГСДП се стремяха да преправят законопроекта на министъра на отбраната за въвеждането на военна служба още преди той да успее да го представи в парламента.

ГСДП иска доброволна програма, а консерваторите настояват за вид наборна служба, затова високопоставени депутати се споразумяха за „лотария“ за призоваване на мъжете в случай, че не се запишат достатъчно млади хора.

Но Писториус отхвърли „мързеливия компромис“, като призова партиите да отменят съвместна пресконференция в последната минута.

Очаква се, че коалицията все пак ще намери нов компромис по двата законопроекта, но анализатори се опасяват, че те може да са хаотични, да дойдат бавно и че доверието между партиите вече е нарушено.

Мерц е критикуван за нежеланието си да се намеси, например, когато консерваторите му осуетиха избора на ГСДП за съдия в Конституционния съд, вече договорен от партийните лидери – ход, който подкопа доверието на ГСДП в коалиционния ѝ партньор.

Критиците го обвиняват, че е съсредоточен върху външната политика, като му дедоха прозвището Aussenkanzler, или „външния канцлер“, заради успехите му във външната политика за сметка на вътрешната.

Мерц изгради отношения с Доналд Тръмп въпреки разочарованието на американския президент от Германия заради търговския ѝ излишък и разходите за отбрана и помогна за подобряване на напрегнатите отношения между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.

Рейтингът на одобрение на Мерц намаля с около 12-15 пункта от юни насам до около 27%, много зад този на двамата му предшественици в същия период, което го прави един от най-непопулярните канцлери в съвременната история.