Социалните разходи - следващата голяма битка на Фридрих Мерц

Разрастващата се социална държава в Германия е част от проблема как властите да съживят заспалата икономика, пише Bloomberg.

След разхлабването на конституционната спирачка за дълга на страната и предприемането на мащабно превъоръжаване, въпросът как да се овладеят безмилостно нарастващите социални разходи и свързаната с тях тежест върху работодателите се превръща в следващата ябълка на раздора за коалицията на канцлера Фридрих Мерц.

Въпросът е емоционален в Германия, където социалното подпомагане е ключов елемент от държавата, откакто подобна подкрепа е въведена за първи път при канцлера Ото фон Бисмарк в края на XIX век.

Без реформи социалноосигурителните вноски в Германия трябва да се увеличат. Графика: Bloomberg

Предизвикателството за Берлин не е само, че бързо застаряващото общество прави разходите за пенсии, здравеопазване и други социални помощи фискално неустойчиви. Това затруднение обезкуражава компаниите да базират или разширяват дейността си в най-голямата икономика на Европа, точно когато тя се бори да се отърси от две мизерни години на свиване.

„Когато въпросът е къде да се инвестира, къде са най-динамичните пазари, Германия не е първото място, за което се сещате“, казва Андреас Пайхл, икономист в института Ifo в Мюнхен. „Очакването наистина е, че без реформи данъците ще трябва да се повишат“, добавя той.

Германия далеч не е единствената, която се опитва да определи как компаниите трябва да допринасят за социалната държава, нито пък е толкова несигурна, колкото по-задлъжнелите страни от Европа. Финансовият министър на Великобритания Рейчъл Рийвс се сблъска с негативна реакция от бизнеса миналата година, след като повиши данъка върху заплатите за национално осигуряване за работодателите. Настоящата криза във Франция е свързана с подобни компромиси по отношение на пенсиите и социалните разходи.

Огромният размер на ангажиментите на Германия все още се откроява. Около една четвърт от бюджета на страната финансира пенсии. Социалните разходи нарастват до 1,3 трлн. евро през 2024 г., или 31,2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е най-големият дял от поне 1960 г., с изключение на годините на пандемията (2020-2021 г.).

Данъците върху труда в Германия са сред най-високите от богатите държави. Графика: Bloomberg

Подобни показатели изтласкаха германските данъци върху труда на второто най-високо място в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Без коригиращи действия вноските за социално осигуряване, разпределени между компаниите и работниците, ще достигнат почти 53% от брутния доход на служителя до 2050 г. в сравнение с около 40% през 2022 г., според прогнозите на правителствения съветник Мартин Вердинг.

Корпоративна Германия е разтревожена. Високите разходи за труд са един от мотивите, заради които производителят на авточасти Robert Bosch GmbH обяви съкращения на 13 хил. работни места. . „Трябва да се позиционираме по-ефективно, за да можем да се справим на силно конкурентния световен пазар“, коментира ръководителят на отдела за човешки ресурси на компанията Щефан Грош.

Само тази седмица Gesamtmetall, лоби на металургичната и електротехническата индустрия, предупреди срещу опитите за фиксиране на социалните помощи и подчерта нарастващите разходи за социално осигуряване за работодателите.

Статутът на Германия като бизнес дестинация вече е среден, като тази година страната е поставена на 19-то място в класация за конкурентоспособност на бизнес училището IMD, базирано в Лозана. То подчертава точно скъпите социални помощи като основно предизвикателство пред страната.

Предвид международното съперничество по-високите социални осигуровки биха били „чиста отрова за икономиката, както и за средносрочните и дългосрочните инвестиционни решения на компаниите“, посочва Николас Цибарт, икономист в института ZEW в Манхайм.

Група други германски изследователски институти предупредиха миналия месец, че икономическото възстановяване през следващите две години ще се окаже мимолетно, ако фискалната щедрост само прикрива дълбоко вкоренените проблеми. Те посочват необходимостта от стабилизиране на социалноосигурителните вноски.

Да се ​​направи това не е лесно. Когато консервативният блок на Мерц сформира коалиция със социалдемократите, двете страни се споразумяха за подобряване на ефективността на социалната държава, но с условието, че „искаме да запазим нивото на социална защита“.

Скорошният сблъсък между канцлера и социалния министър Бербел Бас от Социалдемократическата партия разкри бойните линии. Мерц заяви през август, че „социалната държава, каквато я имаме днес, вече не е финансово устойчива с това, което можем да постигнем икономически“. Бас отвърна, че това са „глупости“.

Коалицията все пак одобри една реформа – тази седмица беше постигнато съгласие за намаляване на обезщетенията за безработица, ако получателите не се явят в бюрата по труда. Въпросът се превърна в политическа гореща точка, тъй като консервативните и крайнодесните партии се оплакват, че помощта е твърде щедра, особено за имигрантите.

Залогът е висок за финансовия министър Ларс Клингбайл, председател на Социалдемократическата партия. Йенс Зюдекум, икономическият съветник на Клингбайл, заяви, че планираните „есенни реформи“ от правителството не трябва да се ограничават само до съкращения на социалните помощи, а да се гарантира, че новозаетите пари могат да бъдат изразходвани бързо чрез дерегулация и ускоряване на планирането и одобрението.

Пенсиите и здравеопазването формират най-голям дял от социалните разходи в Германия. Графика: Bloomberg

Вече са предвидени някои малки промени в пенсиите за следващата година: хората, работещи след пенсионна възраст, ще могат да печелят до 2000 евро без данъци, а всяко дете на възраст от 6 до 18 години ще получава 10 евро на месец в държавно подкрепена инвестиционна сметка.

Много по-амбициозно би било да се отложат пенсиите в съответствие с продължителността на живота. Въпросът се проучва от група съветници от министерството на икономиката. Те посочват „особено впечатляващия“ пример с Дания, където възрастта за пенсиониране се повишава на 70 години, въпреки че демографските показатели са по-добри от тези на Германия.

Въпреки всички предупреждения на икономистите, че по-задълбочените реформи не трябва да се отлагат, правителството не показва признаци да бърза. То е възложило на комисия задачата да представи предложения, които се очакват до края на следващата година.

„Настроението в икономиката е толкова лошо, защото има усещането, че се обявяват много неща, но без ясна концепция“, казва Зибарт от ZEW. Той посочва, че смелите решения изискват програма за реформи и справяне с демографските насрещни ветрове и стабилизиране на вноските за социално осигуряване.

Поне реторично Мерц се опитва да подготви почвата за повече действия. На 3 октомври той предупреди избирателите, че „много неща трябва да се променят, ако искат те да останат толкова добри, колкото са“.

„Социалните разходи в Германия отдавна нарастват по-бързо от икономическия растеж — преди финансирахме това с нашия мирен дивидент“, казва Вероника Грим, член на съвета от икономически експерти към канцлерството. „Това вече не работи. Сега го финансираме с дълг и това не може да продължи“, добавя тя.