Търговска война като никоя друга, или кога митата стават политически лостове

Митническите заплахи този път не са като предишните. През последната година американският президент Доналд Тръмп използва митата като търговски, политически и инвестиционни лостове или като решение на вътрешни проблеми, например нелегалната миграция и вноса на наркотици.

Заплахата му да наложи мита на няколко европейски държави в размер на 10%, които да се увеличат на 25% на по-късен етап, ако се противопоставят на анексирането на Гренландия от САЩ, би била безпрецедентно използване на този инструмент срещу съюзник за постигането на стратегическа цел, пише The Wall Street Journal.

Това е логиката на основната доктрина на Тръмп: че размерът на икономиката и влиянието на САЩ им дават лост за постигане на различни цели чрез мита, включително някои, които преди това биха изисквали военна сила. Ако успее, това би могло да доведе до нов вид търговска война, чиито цели не са търговски, а геостратегически, включително анексиране на територии.

Президенти и от двете партии от десетилетия упражняват икономическа принуда - от санкции, блокади и ембарго, до контрол върху капитала и износа. Целта обаче не е била да се придобият територии, а да се сдържат враждебни играчи като Северна Корея или Русия. Едно изключение: през 1956 г. президентът Дуайт Д. Айзенхауер използва финансов натиск, за да накара Великобритания да изтегли войските си от Суецкия канал.

Съвременният аналог на последния ход на Тръмп е редовното използване на икономическа принуда от страна на Китай, като например наскоро срещу Япония заради подкрепата ѝ за Тайван.

По подобен начин Тръмп търси къде асиметрията в икономическата мощ е в полза на САЩ. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ например е приблизително 65 пъти по-голям от този на Дания, което перфектно демонстрира американската икономическа мощ. В същото време Тръмп два пъти наложи или заплаши да наложи 100% мита на Китай миналата година, но и двата пъти той се отказа насред китайските ответни мерки.

Вътрешни ограничения

За разлика от Китай, Тръмп е изправен пред вътрешни ограничения върху способността си да води икономическа война: закони, Конгрес, съдилища и обществено мнение. Той тълкува съществуващите нормативни актове, за да си даде практически неограничена свобода на действие с митата. Ще са необходими две трети от гласовете както в Сената, така и в Камарата на представителите, за да се променят тези закони, а републиканците в двете камари няма да получат достатъчна подкрепа, за да го направят.

Върховният съд скоро трябва да се произнесе дали позоваването на Закона за международните извънредни икономически правомощия, благодарение на което бяха въведени по-високите мита през миналата година, е незаконно. Неблагоприятно решение би могло да ограничи Тръмп.

Представители на администрацията казват обаче, че могат да се позоват и на други нормативни актове. Така че остава общественото мнение, което ще зависи до голяма степен от всички икономически разходи, които САЩ понасят.

Евентуално отмъщение би навредило на американските работници и износители, а митата биха могли да ускорят инфлацията. И двете биха могли да дестабилизират пазарите, което се случи през април 2025 г., а оттам да окажат натиск върху силната икономика и перспективите пред републиканците на междинните избори през ноември 2026 г. Засега няма много признаци за това.

Тръмп успя да наложи по-високи мита за всички страни през миналата година без по-широка търговска война, за да изпълни няколко икономически цели: намаляване на търговския дефицит на САЩ, насърчаване на износа, връщане на производството у дома и увеличаване на приходите. Другите държави се съгласиха, защото това им излиза по-евтино от търговска война.

Натискът за анексирането на Гренландия, който остров е територия на Дания, е различен. Една държава би толерирала много икономически страдания, вместо да се откаже от територия. Пример за това е Украйна. Goldman Sachs изчислява, че 10% мито би намалило БВП на осемте засегнати държави с 0,1% до 0,2%. Те може и да сметнат, че това е малка цена за териториалната цялост.

Повече опасения предизвиква предположението, че ако Тръмп не получи Гренландия, той може да изостави Украйна или НАТО, т.е. Европа би останала сама и изложена на руската агресия. Това опасение накара Европейския съюз (ЕС) да се съгласи на 15% мито миналото лято и да се откаже от ответни мерки.

Тръмп може да заплашва Европа с мита за всичко и точно това се случва в момента, с Гренландия. „Следващото нещо може да бъде Исландия или някоя част от Норвегия, или каквото и да е друго нещо, което може да му хрумне“, казва Торстен Бенер, съосновател и директор на Института за глобална публична политика в Берлин.

Тръмп в един момент например говореше, че ще направи Канада 51-ви щат. Намеците спряха, но успешното придобиване на Гренландия би могло да събуди отново апетита му.

Икономическата война има ограничени постижения

Исторически погледнато обаче, икономическата война рядко е била достатъчна за постигане на геостратегически цели. След десетилетия на санкции в крайна сметка американска военна сила ограничи ядрените амбиции на Иран и обезглави политическото ръководство на Венецуела.

Икономическата принуда с течение на времето губи сила, тъй като целите се коригират. Китай реагира на американските мита, като намери други пазари: делът на износа му, насочен към САЩ, спада от 20% през 2018 г. до 10% в края на миналата година.

Когато Русия ограничи доставките на природен газ след началото на войната в Украйна, ЕС намери други доставчици. Делът на Русия във вноса на газ в ЕС спадна от 45% през 2021 г. до 19% през 2024 г.

Икономическата война може има само ограничени постижения, когато е заложено нещо по-голямо от икономиката.