САЩ избраха подходящия момент да наложат санкции за "Лукойл" и "Роснефт"

В последните месеци цената на петрола на световните пазари се колебае между 60 и 70 долара, отразявайки ту опасенията за търговски войни, които ще свият икономическия растеж, ту коментарите за свръхпредлагане. Според Международната агенция за енергетика (МАЕ) излишъкът на петролните пазари ще се задълбочи през 2026 година.

На този фон САЩ наложиха едни от най-тежките си санкции срещу руския петролен сектор досега, включвайки в черния си списък най-големите компании в сектора "Роснефт" и "Лукойл".

Според колумниста на Ройтерс Рон Бусо моментът за това е избран добре - тогава цената на петрола беше на едно от най-ниските си нива от седмици и "отскокът" от шока не беше толкова съществен - търговията достигна от 60 долара за сорта Брент на 22 октомври до малко над 65 долара за барел на 24 октомври, тоест в деня след координираната мярка между САЩ и ЕС за санкции срещу Русия. Тази сутрин (14 ноември) търговията e при цена от малко под 64 долара за барел.*

Средно цената на петрола през октомври се движеше около нивото от 63 долара за барел, въпреки че потенциално санкциите срещу Русия могат да намалят глобалните доставки на петрол с 5%.

Според Бусо изчисленията на американския президент засега се потвърждават, а за американските петролни компании ценовото ниво в момента е приемливо и щатската Администрация за енергийна информация прогнозира увеличаване на добива до 13,5 млн. барела на ден през 2025 година и продължаващ ръст и през следващата година.

Международната агенция за енергетика (МАЕ) прогнозира огромен излишък на пазарите, достигащ до 4 млн. барела девно, или това са 4% от глобалното търсене на петрол.

Но от друга страна, в петролния сектор не изглеждат притеснени, казва още Рон Бусо. По време на коференция в Абу Даби през миналата седмица ръководителите на тези компании обясиха, че очакват цената на сорта Брент да се задържи именно в диапазона 60-70 долара за барел, което се определя като "ничия земя", тоест не стимулира нито затваряне на производството, нито разширяване. Очакванията са, че излишъкът няма да е чак толкова голям, колкото прогнозира МАЕ.

Прогнозите на петролните гиганти и енергийната агенция се разминават в няколко важни пункта - търсенето на петрол, което според МАЕ ще се повиши със 700 хил. барела на ден, а според петролните компании - с 1,3 млн. барела, както и по отношение на резервите от петрол в Китай, за които няма официални данни.

Действията на ОПЕК+ обаче също са показателни - през декември страните ще увеличат още малко добива - със 137 хил. барела дневно. Но през първото тричесечие на 2026 година се готвят да направят пауза.

Сегашото ценово равнище на петролните пазари е проблематично за сектора, отбелязва още колумнистът на Ройтерс. Според него членовете на ОПЕК+ се нуждаят от по-висока цена, за да гарантират баланса на финансите си. По тази причина и много анализатори очакват, че продължаващ спад на цената на петрола - вече под 60 долара, може да накара някои производители да спрат работа.

Но според проучване на звеното на Федералния резерв в Далас за повечето от съществуващите кладенци на шистов петрол добивът е печеливш в ценовия диапазон 25 - 45 долара за барел. Нови находища се разработват при 60-70 долара за барел, а големите офшорни проекти генерират печалби при 40 - 50 долара за барел. Според очакванията цената на петрола трябва да падне под 50 долара за по-дълъг период от време, за да накара компаниите да ограничат добива си.

* Данните са актуални към 8:00 часа.